След Вилнюс се отправихме към Каунас. Нали и той столица бил през определен период.
И той, като Вилнюс, при вливането на две реки бил изграден – Нерис и Неман. Според местните легенди, градът бил основан през 1030 година, но е споменат за първи път в известни писмени източници чак през 1361 година.
През XIII век била построена каменна стена за защита на града от постоянните нападения на Тевтонския орден (третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след Ордена на йоанитите (Малтийския орден) и Ордена на тамплиерите.)
Тевтонските рицари успели все пак да превземат града през 1362 година и разрушили Каунаския замък. Така добре укрепен бил той, че превземането му се приемало за една от най-значимите победи на тевтонците през XIV век в техните войни срещу Литва.
През 15 век Каунас бил важен град с търговски пътища и речно пристанище.
През 16 век в Каунас вече имало действащи училище, болница и аптека. А с тези придобивки се наредил той сред най-добре устроените градове във Великото литовско княжество.
Не били от най-добрите за града 17 и 18 векове. Няколко пъти бил нападан той от Русия. По-късно бил окупиран от Швеция. Чума поразила града на два пъти. Два пъти бил споходен и от пожари. И армията на Наполеон не пропуснала да преминава през р. Неман.
Оцелял някак Каунас и през 19 век се превърнал във важен железопътен възел, след изграждането на железопътна линия, свързваща Русия с Германия.
Столица на Литва станал през 1920 г. Тогава столицата Вилнюс първо била завзета от руската червена армия, а по-късно бил присъединен към Полша. И правителството на Република Литва било преместено в Каунас.
През 1940 г. била създава Литовска ССР в състава на СССР. Вилнюс си върнал правата на столица, а Каунас се превърнал в главен индустриален център в Литва.
Ние пък намерихме Каунас като доста приятен и подреден град.
Намерихме и Замъкът Каунас. Средновековен замък на брега на река Немунас, близо до вливането й в река Нерис.
Първоначално бил построен замъкът в средата на 14 век, в готически стил.
През 1361 г. замъкът се превърнал в цел за рицарите на тевтонския орден. Като подготовка за нападението, Великият майстор на тевтонските рицари Уинрих фон Книпроде издал заповед за събиране на информация за дебелината на стените на замъка. А стените били високи цели 11 метра. И когато през март – април 1362 г. замъкът бил обсаден от Тевтонския орден, тевтонските рицари построили обсадна кула и издигнали машини за проникване на стени. Не устояли дълго на обсадата 400-те литовски войници, защитаващи замъка и командвани от Вайдотас, син на херцог Кейстутис. След три седмици рицарите успели да пробият стените и на Великден през 1362 г. провели литургия в замъка в чест на победата си.
По време на владението от тевтонските рицари, замъкът за кратко бил преименуван на Мариенвердер.
През 1384 г. обсада на замъка предприели литовците и на свой ред го превзели.
По-късно замъкът Каунас изгубил своето стратегическо военно значение и бил използва като резиденция.
Военното си значение замъкът върнал през 16 век. Стените му били издигнати до 12 метра, а диаметърът на бастиона бил вече около 40 метра.
По-късно през 17 век в замъка се помещавали Съд и архив.
През 18 век пък бил използван като затвор.
Дълги години след това замъкът Каунас стоял забравен и изоставен. Докато през 60-те години на 20 век кръглата му кула била отворена като музей. Но кратко просъществувал той. Поради структурното влошаване на кулата, музеят бил преместен другаде.
Действаща и до днес си е Катедралната базилика на апостолите Свети Петър и св. Павел от Каунас(Cathedral Basilica of apostles St. Peter and St. Paul of Kaunas).
Точната дата на построяването й е неизвестна. За първи път била спомената в писмени източници през 1413 г. като готическа църква, посветена на апостоли Свети Петър и Свети Павел. През 1473г. в нея било изградено Първото енорийско училище в Каунас.
Разрушително се отразили множеството войни на църквата. И за първи път била възстановена през 1671 г. А съобразно с новото време, вече придобила някои ренесансови черти.
Днешният вид църквата получила при поредното си обновяване през 1800 г. През 1895 г. на Църквата бил даден от папа Лъв XIII катедрален статус. А титлата базилика получила през 1926 г.
