На няколко пъти добрите хора ни разказваха колко е важен съюзът между литовци и поляци. Че и именно поляците били преобладаващото население през определени периоди. И единодушно като общ враг посочваха ту Русия, ту СССР.
Заинтритригуваха ме тези разкази. И реших да попълня празнините от учебника по история.
И ето съвсем кратка история, която хвърля яснота в тези братски литовско-полски отношения.
Първият известен владетел на Литва бил Миндовг (Миндаугас), живял през 1238 – 1263 г. През 1251 г. приел той християнството и бил коронован на 6 юли 1253 г.
През 1261 г. обаче се върнал към езичеството. И още около половин век литовци изповядвали старите си вярвания.
През 13 – 14 век територията на Великото литовско княжество нарастнала стремително и достигнала бреговете на Черно море. В същото време литовските князе водели тежка борба с Тевтонския орден. И успели да го разбият през 1410 г по време на Грюнвалдската битка. А успели заради обединяването на войските на Литва и Полша.
През 1385 г. Великият литовски княз Ягайло подписал Кревския договор, с който се задължил да обедини Литва и Полша, при положение, че бъде избран за полски крал. Обединил ги той и през 1386 г. бил коронован. А през 1387 г. официално покръстил населението на Литва.
От 1392 г. Литва фактически била управлявана от великия княз Витаутас (Витовт), братовчед и формален наместник на Ягайло. И по време на неговото управление (1392 – 1430 г.) Литва достигнала върха на своето могъщество. От края на неговото управление на държавата окончателно било дадено името – „Велико княжество Литовско, Жемайтско и Руско“.
Подемът бил продължен и от един от следващите велики князе, Кажимеж IV Ягелончик (1440 – 1492). Не само разширил той международното влияние на династията Ягелони. Ами подчинил Полша и Прусия, че и сложил своя син на чешкия и унгарския трон.
Следващата важна година в историята на Литва е 1569 г., когато била сключена уния с Полша в Люблин, съгласно която Литва и Полша се управлявали от съвместно избран крал. Правовите системи, армията и правителствата, обаче останали отделни.
През 16 – 18 век Великото Литовско княжество започнало да губи своя литовско-беларуски национален характер и в него започнала да се развива полска култура.
През 18 век, след Северната война, Полско-литовската държава претърпяла упадък и попаднала под протекторат на Русия. А през 1772г. цялата територия на Полша и Литва била поделена между Русия, Прусия и Австрия.
И идва времето на световните войни.
През Първата световна война, през 1915г., Литва била окупирана от Германия.
На 16 февруари 1918 г. представителството на литовския народ – Съвет на Литва (Lietuvos Taryba) провъзгласил във Вилнюс независимостта на Литва.
В периода 1920 – 1922 г. литовската държава била призната и от международната общност. А тъй като през 1920 – 1939 г. историческата столица на Литва, Вилнюс бил окупиран от Полша, макар да се считал за официална столица, временна столица станал Каунас.
На 15 юни 1940 г. на територията на Литва били въведени съветски войски. И Литва била присъединена към СССР като една от съюзните социалистически републики.
По време на втората световна война, през 1941 – 1944 г. Литва отново била окупирана от нацистка Германия.
И от 1944 г., когато Съветската армия разгромила немско-фашистките войски на територията на Литва, до 1991 година тя останала в състава на СССР.
На 11 март 1990 г. Върховния Съвет на Литовската Република провъзгласил Акт за възстановяване на независимостта на Литва.
През 1991 г. Литовската Република била призната и от Русия, и от международната общност. Същата година била приета за член на ООН.
През 2003 г. бил подписан договор за влизане на Литва в Европейския съюз, който бил приет на референдум. И на 1 май 2004 г. Литва станала член на ЕС и НАТО.
Вилнюс, пък, се споменава за първи път през 1323 г. в писмата на великия княз на Литва Гедиминас до германските градове. В тях той приканвал германци и евреи да се заселят в столицата му.
Връх в своето развитие Вилнюс достигнал при великия княз Сигизмунд II Август, който през 1544 г. преместил палата си в града. Последвали десетилетия на бърз растеж. За просперитета на града голямо значение придобило и основаването през 1579 г. на Вилнюския университет при крал Стефан Батори. Тогава градът се превърнал в един от най-важните културни центрове в Полско-литовската държава.
По време на Руско-полската война от 1654 – 1667 г. градът бил окупиран и опожарен, а населението му било избито.
Последвал период на застой. И в края на XIX век Вилнюс отново тръгнал по пътя на просперитет. Населението му достигнало 20 000 души, което го определило като един от най-големите градове в Северна Европа.
Днес населението на града се състои предимно от литовци, но има значително полско и руско малцинство. А градът е един от финансовите центрове на Балтийските страни.
