Кейптаун – кварталът Бо каап и новият център.

Следващият ден се насочихме към истински автентичната част от града. Старият квартал с шарените къщи Бо каап.

В Буенос Айрес открихме също такъв квартал –Ла бока.

Идеята на тези квартали е, че навремето в тях са живеели най-бедните жители. И понеже не са имали финансовата възможност да спазят градоустройствените правила, всеки е боядисвал къщичката си с каквато боя е имал. И така се е получил един изключително колоритен и шарен квартал.

И както често се случва, признакът на бедност някога, в съвремието се  превърнал в притегателна сила за туристите. Сега вече къщите не изглеждат никак бедно. А мазилката им е видимо прясна и добре изработена. Но продължават да изглеждат уникално и нелогично шарени. Но пък весели и безкрайно подходящи за туристически снимки.

Недалеч от този квартал имаше базар, обрисуван от хостелиерите ни като много типичен, пълен с национални вещи и храна.

Е, отидохме. Може ли да се изпусне такова типично нещо.

Не знам колко беше типичен. Но на пълен битак от периода на ранната ни демокрация си изглеждаше. Всякакви боклуци – дрехи, вещи, храни. На сергии мръсни, продавани от продавачи  нечистоплътни и неприветливи, освен ако не изкупиш цялата им  сергия от раз.

А отпадъци и мръсотия всякакви бяха между сергиите, под сергиите, над сергиите, изобщо, навсякъде, където имаше празно място от вехториите, изложени за продажба. Но пък и какво типично и национално можем да очакваме от народ, който до преди няколко години е бил колонизиран.

Базарът изграден беше явно в колонизаторската част на глада. Сградите наоколо определено носеха достолепието на онзи период.

А те плавно преливаха в същите такива достолепни сгради от явно нашето съвремие.

Близо до нашия хостел имаше и търговска уличка с най-различни ръчно изработени сувенири. И отново танцуващи и пеещи прекрасници.

И тук, както в цяла Южна Америка, имаше изградени високоскоростни платна по средата на пътя. За автобусите от градския транспорт бяха предназначени. На места дори бяха оградени с преградни стени от останалите платна. И това даваше възможност на автобусите да се движат освен безпрепятствено, и доста бързо. А до спирките се стигаше или по нарочни подлези, или пък по пешеходни пътеки.

Изобщо, извън бедняшките квартали, в останалата му част Кейптаун наистина заслужава титлата – един от най-красивите градове на света. Масивни и добре ситуирани сгради, широки площади, феерични мостове. Градинки, паметници, паркове. Наистина хубав град!

Само една малка подробност – това в светлата част на денонощието. Падне ли слънцето, работа по улиците белият човек няма!

Както ни каза един от таксиметровите шофьори, нощно време излизат животните. Ама не ония от джунглата, а тези на два крака.

Стреснати от двата опита за кражба, ние дори не си и помислихме да проверим нощния живот. В общи линии, след здрач се закотвяхме в хостела на по чаша червено вино. А с Вес винаги има за какво да си говорим и времето все не стига. Пък и достатъчно интересни личности от цял свят беше събрал нашият Home base.

И дойде последният ни ден. След много прегръдки и всякакви пожелания от нашите хостелиери, поехме пътя към летището.

И вече на светло, видяхме истинското гето на Кейптаун. Шареният квартал Бо каап може и да е бил някога квартал на бедните. Но днес се беше превърнал в доста приятно и китно местенце.

Истински бедните живееха в тези покрайнини.

В началото за тях бяха построени напълно прилични жилища. И част от нуждаещите се бяха настанени в тях.

51-kejptaunyuar-cape-town-republic-of-south-africa

Само дето не стигнали за всички. И останалите продължават да живеят в потресаваща бедност. Ламаринени фургони наместо къщи. И купища сателитни чинии върху тях.

52-getoto-kam-letishteto-kejptaunyuar-cape-town-republic-of-south-africa

Като гледах тези рушащи се постройки се сетих за прочетеното за града.

Интересна беше ситуацията с населението. В самия  град живеят  около 500 000 души (2011), а  около него – около 4 000 000 души.

Не по-малко интересна беше ситуацията и със столицата на страната. Оказа се, че ЮАР си няма една определена столица, а цели три.

И Кейптаун е законодателна столица на страната, доколкото именно в него е  седалището на Парламента на ЮАР.

Останалите две столици са Претория и Блумфонтейн.

В Претория успяхме да отидем. И по нищо градът не се и приближаваше дори до грандиозността на Кейптаун.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език