Улиците на красивия град ме доведоха и до Площада на независимостта ( Plaza de la Independencia). Наричат го местните и Plaza Grande.
Главният и централен обществен площад на Кито. Централният площад на града, един от символите на изпълнителната власт на нацията, място за почивка на същите тези граждани.
В централната част на площада се извисява Паметникът на героите за независимост от 10 август 1809 г.
Тази дата е останала в историята на Еквадор като Първият вик за независимост на Кито от испанската монархия.
Още от Перу бях запомнила, че в сградите по тези испански площади имат стълби. А те водят до прекрасни тераси. От които пък стават още по-прекрасни панорамни снимки.
Нали вече бях научила, че „calle“ на испански значи „улица“, съвсем разбираемо ми звучеше надписа „Площадът е заобиколен от четири улици: Calle Venezuela (на изток), Calle Chile (на север), Calle Gabriel García Moreno (на запад) и пешеходния сегмент на Calle Eugenio Espejo (на юг).
И тръгнах аз по тях. Насред колониалните сгради и църкви.
Както в голяма част от испанските градове в Южна Америка, и в Кито имаше цяло множество църкви и манастири. В първоначалните периоди от испанската история на града, религиозните сгради и земи заемали около 1/4 от площта му. И нищо чудно. Целта на испанските конкискадори била не само откриване на нови съкровища за испанската корона. Но и на нови привърженици за католическата църква. Именно това ни разказваха местните екскурзоводи в Гватемала. Че онзи Христофор Колумб, който довел унищожителите на местното население, бил религиозен фанат и за него приоритет бил именно приобщаване на местното население към лоното на католическата църква.
Но пък бяха красиви. Строени именно като храмове на Бога, които да покажат на вярващите величието му.
Нов площад. Plaza de San Francisco.
И нови гълъби. Взех да добивам усещането, че гълъбите вървят заедно с площадите в Южна Америка. Нещо като безплатна и задължителна притурка. А магия нямаше. Просто хората ги хранеха. И те, като всяко живо същество, се ориентираха по храната.
А на площада бяха изградени Църквата и метохът на Свети Франциск. Римокатолически комплекс от 16-ти век. И не просто беше внушителен той. оказа се най-големият архитектурен ансамбъл сред историческите структури на колониалната Латинска Америка. А поради това известен и като „El Escorial of the New World“ .
А наред с всички прекрасни сгради, на площада имаше и нещо друго.И отново това бяха гълъбите. Взех да добивам усещането, че гълъбите вървят заедно с площадите в Южна Америка. Нещо като безплатна и задължителна притурка. А магия нямаше. Просто хората ги хранеха. И те, като всяко живо същество, се ориентираха по храната.
Интересен се оказа стилът на комплекса. Развивал се той в продължение на почти 143 години строителство (1537-1680). А помогнали за осъвременяването му честите земетресения и своевременните промени в архитектурните стилове.
Истинско постижение се оказа запазването на сградите и църквите. Оказа се, че най-голяма заплаха за тях били земетресенията. Наред с по-леките, цели четири тежки трусове ударил града през 1660, 1797, 1868 и 1987 г.
Поредната величествена църква. Църквата на Йезуитите. Нали католиците си имат множество ордени. И при завладяването на територията на Южна америка, пристигали последовелно те. И си строели всеки своята ццърква
Първата група йезуитски свещеници пристигнала в Кито на 19 юли 1586 г. И естествено, решила да създаде църква, училище и манастир.вече имало в града църкви на францисканците, Ордена на Света Богородица от милосърдие, августинците и доминиканците.
През 1587 г. градската управа отпуска земя и на йезуитския орден в северозападния ъгъл на Плаза Гранде (площад Независимост). Само че не се харесало това на августинците. И йезуитите избрали да се заселят в друг участък, разположен югозападно от Катедралата и Площада.
И започнало строителството през 1605 г. И завършено било през 1765г.
