Питали ли сте се какво прави дядо Мраз през лятото? Аз да. И понеже не обичам да оставям въпроси без отговори, поинтересувах се. И разбрах. Почива си. И събира сили за Коледната нощ. На едно приказно място. Сред тишината и високите борове на Беловежская пуща. И именно в Беларус се намира тя. На само 60 км от Брест.
И тръгнах аз натам в един прекрасен ден. Само че с автомобила донякъде! Такива правила бяха установили. Не можеше всеки един турист просто да навлезе в територията на белобрадия старец. Пък и чисто беше мястото. Не беше редно да го обгазяваме с десетки автомобили. Затова добрите домакини стройна организация бяха спретнали. Навлизаше дълбоко в гората по един автобус на определено време. И след като платих, качих се на подходящия.
И навлязохме дълбоко в гората. И стигнахме входа на Резиденцията на Дядо Мраз.
Покани ни пазителят. И влязохме в имението.
Прекрасно място си бе избрал Дядо Мраз за резиденция. Огромната горска площ, наречена Беловежская пуща се простирала на териториите на Беларус и Полша. Чрез нея и минавала границата на двете държави. До нея, пък, минавал и водораздела на Балтийско и Черно морета.
А уникална била с това, че представлява най-обширната територия на реликтова първобитна равнинна гора. Именно такива гори имало в доисторическите времена на територията на цяла Европа. Постепенно, с появата на човека по земите европейски, гората била изсечена. И почти в девствен вид била запазена единствено тук.
И затова така си я пазят беларусци. Изградили около нея дори буферна зона. А през 1979 година Беловежския национален парк (от Полска страна) бил включен в Списъка на Всемирного наследство на Юнеско. През 1992 година към него била прибавена и частта, намираща се на територията на Беларус. И получил големия парк наименованието Belovezhskaya Pushcha/Bialowieza Forest.
Простихме се с Дядо Мраз, благодарихме му за срещата. И към къщичката на Снегурочка тръгнахме.
Не можа внучка му да ни посрещне в онзи ден. Девичи дела имала да върши някакви. Но пък къщата й с вълшебство била одарена.
И за да го изпробваме, около къщата трябваше да обиколим. И през прозореца след това да надникнем. А на стената огледало висеше. И който се види в това огледало,:
„Жените ще станат по-млади и красиви,
Мъжете – по силни и мъдри, а
Децата – здрави и послушни“.
Изпълнихме ние ритуала. И по-добри, и по-красиви, отправихме се към езеро красиво.
А на брега му омагьосаният принц стоеше. Зеленееше във формата на жаба. Нацелувахме го, разбира се, мало и голямо. Но не щял той някак веднагически в принц да се превръща. Пък и много бяхме, към коя отпървом да погледне?! А щял в последващото време пред всяка от нас да се яви. Един вид, като личен и индивидуален приказен джентълмен.
Съгласихме се ние и към Поляната на дванадесетте месеца се отправихме.
И тя вълшебна се оказа. Помагали братята – месеци желание заветно да бъде изпълнено. А за да се случи чудото, отиде всеки от нас при този от братята, в чийто месец е роден. Прошепна на ушенце съкровенната си молба. И ни обещаха домакините на вълшебното имение, че в рамките на същата година и желанието непременно ще да се изпълни.
Така и до Коледа мога да почакам.

