Приключих с нощувките в града-герой Брест. И с автомобила поехме дългия към към Минск.
И на 140 км от града, до нов замък спрях. Пружанският замък ( замъкът Косовски). Не така запазен, но пък с интересна история.
А построен бил замъкът в град Косово. И бил споменат градът за първи път в исторически източници от 1494 г.
Така и би останал неизвестен, само дето заселил се в него в края на 18 век предприемачът Войцех Пусловски. Построил той фабрика за килими. Напредничав бил той за времето си. Приветствал технологичния прогрес и бил един от първите, които инсталирали парни машини в своята фабрика за килими. Построил също и няколко църкви, а извършил ремонт и на много жилища. И направил града удобен и приветлив за жителите му.
В градчето роден бил през 1746 г. лидерът на полското освободително движение – Тадеуш Костюшко. Силно уважавал предприемачът делото му. И със свои средства отремонтирал и поддържал къщата на революционера, както и множество други къщи в квартала.
Наследникът на Войцех Пусловски, Казимир Пусловски, пък, започнал през 1838 г. строителството на дворец. Не доживял, обаче, завършването му. Продължено било то от Вандалин Пусловски. И след осем години издигнат бил великолепния замък. Известен бил днес той като замъка Косовски. Наричали го някога „Рицарски сън“. Защото нямало по-красив замък в Беларус.
Наследил замъка и цялото семейно имане следващият член на семейството, Леон. Разглезен бил Леон. Израснал извън родината си, младият благородник посещавал Косово само за да организира танци, маскаради и всякакви екзотични балове.
Придобил наготово с много труд трупано от предците му имане, не го ценил Леон. Играта на карти била основната му страст. И в един ден прекрасен, за да изплати дълга след тежка загуба на карти, продал замъка Косовски на петербургския търговец Александров. Заменил архитектурния шедьовър за нищожна сума, нужна да покрие дълга си.
В следващите години замъкът няколко пъти сменял собствениците си.
По време на първата световна война била разрушена градината му, в която растяли около 150 уникални растения и дървета.
По време на управлението на Полша имението било поверено на общината. И открили в него училище по пчеларство и градинарство.
Втората световна война покрила с ужас замъка Косовски. В него било затворено и унищожено почти цялото еврейско население на града.
А в къщата-музей на Тадеуш Костюшко немците разположили щаба си.
За целите на съпротивата, запалили партизаните голям пожар. Десет дена върлувал той. И силно пострадал замъкът. А къщата на революционера била напълно изгорена.
В мирно време, първоначално била поставена единствено табела на мястото на изгорелия дом. А през 2003 година къщата била възстановена. И днес е отворена за посещения.
И към нея се отправих.
Никак не претендирах да съм запозната с историята на Беларус. Но ми стана твърде интересно, че спонсорирането на възстановяването на къщата било не само от правителството на Беларус, но и от посолството на САЩ. И нещо повече, с тяхна помощ в къщата – музей донесени били от САЩ писмата на Тадеуш Костюшко с Томас Джеферсон и Джордж Вашинтгон.
Твърде интересно бе това. И седнах да попрочета.
„Родил се бил Тадеуш Костюшко през февруари 1746 г. Родният му град тогава попадал на територията на Великото княжество Литовско.
На 20 години той завършил кадетския корпус във Варшава. Година след началото на гражданската война с участието на Барската конфедерация в 1768 година, Тадеуш се отправил ъв Франция, където продължил обучението си.
В родината си се завърнал през 1774 г. и заел място на възпитател в дома на магната Юзеф Сосновский. Явно се влюбил в дъщерята на работодателя си, та опитал да избяга с нея. Само дето неуспешно се оказало бягтвото. И Тадеуш отпътувал отново във Франция.
През 1776 година Костюшко се преместил в Северна Америка. Там със звание полковник на Континенталната армия участвал във войната за независимост на САЩ. В качеството си на военен инженер той разработвал укрепления и ръководил строителството им. Сред неговите строежи бил дори форта в Вест-Пойнт в Ню-Йорк.
През 1783 година, в знак на признание на заслугите му, Континенталния конгрес го повишил в бригаден генерал.
В родината си Костюшко се върнал през 1784 година. През 1789 г. със звание генерал-майор той се присъединил към армията Жечпосполита (федеративна държава, създадена от обединението на Полското кралство и Великото княжество Литовско). Там той през март 1794 г. организирал и възглавил възстание.
През октомври 1794 година в сражении с Русия, били разбити главните сили на възстанниците. Костюшко бил взет в плен от руските войски. А през 1796 годуина, след смъртта на руската императрица Екатерина II, Костюшко бил помилван от нейния приемник и син, Павел I и емигрирал в САЩ.
През 1798 година се завърнал в Европа и дълго време живял във Франция. А след това и до самата си смърт през 1817 година — в Швейцария.“

