На 100 км преди Минск още замъци си бях приготвила в туристическата кошница.
Един от тях бе Мирският замък.
През 2000 година комплексът бил добавен към списъка на Световното културно наследство към ЮНЕСКО. А днес освен красивата си фасада, предлагал той на посетителите си две концертни зали, хотел и ресторант.
Аз пък някакъв рицарско-средновековен събор случих. Опънали си бяха посетителите палатки за нощувки. Простираха се шатри, показващи старинните занаяти. И продаваха съвременниците ни изделия, изработвани от предците им.
А започнало строителството на замъка през 1506 година. За нуждите на строителството изградени били в околността два завода за тухли.
Нуждата, пък, от самото строителство на подобно мощно фортификационно съоръжение предопределили няколко причини. В началото на 16 век зачестили във Великото княжество Литовско набезите на кримските татари. Освен това, неустойчивата политическа ситуация изострила враждебността между феодалните групировки вътре в страната. И да не забравяме за суетата. Собсвеникът му, Юрий Илинич, маршал във Великото княжество Литовско, много някак искал да получи графска титла от Свещената римска империя. А едно от първите условията за това било наличието на собствен замък.
И обединението на всички тези причини довели до изграждането на великолепния замък.
„Архитектурно Мирският замък представлява приблизителен квадрат със страни от около 75 метра. Състоял се тогава от резиденция-крепост, земни насипи, живописен парк в английски стил, италианска градина, езеро, параклис-гробница на рода Святополк-Мирски, стражеви дом, и крайпътен параклис.
Мирският комплекс бил въплъщание на архитектурна хармония. Вплитали се в него рационалността и разумността на всички отбранителни структури. В него майсторски били съчетани военно-фортификационните съоръжения с пищността и величествеността на дворцовата постройка.
Значително влияние върху архитектурата оказали местните традиции. Декорацията и цветовото оформление на стените и кулите не са характерни за средновековните отбранителни съоръжения. Детайлите по-скоро напомнят на беларуските национални орнаменти, създадени на основата на езическите традиции. Пример за това са дълбоките декоративни ниши, добре измазани и оцветени в деликатен розов цвят, както и подчертаните хоризонтални пояси, при които са боядисани даже и фугите между тухлите.“
И днес цялата тази архитектурна хармония била предоставена на жителите и гостите на Беларус. А забавленията са така много, че спокойно в чертите на парка му може да се прекара един прекрасен семеен ден.
Освен самото посещение на замъка, посетителите му могат да наемат карета и да се почувстват истински благородници, обикаляйки замъчните селения, теглени от конски впряг. В езерото около замъка се предлагаха цял куп възможности за леко туристическо плаване посредство лодки и водни колелета. А за да изтърпят и най-малките порива на възрастните от общуване с природа и древна архитектура, изградили за тях добрите домакини цял увеселителен парк.
Загледах се в прекрасния замък, зад огряното от Слънцето езеро.
Колко мирно и прекрасно си стои той днес. А каква дълга и не винаги добра история имаше.:
Първите му собственици, фамилията Илиничи притежавали замъка до 1568 година.
Преминал след това в семейното имане на литовско-беларуския род Радзивили. Именно те осъществяват мечтата на първия собственик и получават най-после заветната княжеска титла от Свещената римска империя. И били първите в страната, сдобили се лелеяната титла.
Вдъхновени от високата чест, разширяват замъка и строята цели 4 входа. Пред всеки от тях се спускал подвижен мост. А четирите врати на всеки от входовете пуличили собствени имена – Виленска, Менова, Замъкова и Слонимска.
Няколко графски и княжески рода владяли след това красивото имение. И през втората половина на 19 век собствеността му минава вече на княжеския род Святополк-Мирски. В чието семейно имущсетво стои до 1939 година.
Станал в течение на вековете Мирският замък арена на множество битки. Разиграли се пред стените му отделни събития от Великата северна война, през 1705 година, от въстанието на Тадеуш Костюшко през 1794, от Наполеоновите войни през юли 1812 година, а след това и през ноември.
И след поредните разрушения и опожарявания замъкът бил запуснат и стоял немил – недраг и безстопанствен в продължение на почти едно столетие.
Възродило се красивото имение през 1891 година. Закупен го тогава атамана на донските казаци, Николай Святополк-Мирски. С много плам и страст и Николай, а по-късно и неговият син Михаил, реконструирали целия дворец, както и всички елементи от укреплението. Създали те и голямото езеро с островчета. Тогава за защита на укреплението. А днес за радост и забавление на гостите му.
И прекарал Михаил Святополк-Мирски в замъка целия си живот. И погребан бил през 1938 година във фамилната параклис-гробница в английския парк.
И с това бляскавото минало на замъка отново попреминало. Настъпила 1939 година. И била присъединена Западна Беларус към територията на СССР. И доколкото никак не обичали подобни царствени разточителства болшевиките, спретнали в замъка производствен артел.
Още по-тъжно предназначение отредили на красивия замък немските фашисти. И по време на Втората световна война в замъка сътворили еврейско гето и лагер за военнопленници.
След войната в замъка били настанени местни хора, чиито домове били разрушени. А последните от тях го напуснали през 1962 година.
Едно си мислех, докато четях поредицата събития. И добро, и лошо преживял. И слава Богу , въпреки смяната на предназначението му, никой от поредните му собственици не придобил разрушително вдъхновение, та останал Мирският замък да радва и нас.
Интересна легенда ми попадна на излизане от замъка.
За съществуването на тунел между Мирския замък и замъка в Несвиж. Че дори така широк, че можело да бъде преминат с тройка коне.
Не намерили тунел до днес археолози и строители. Но така и така натам бях тръгнала, не пречеше на място да огледам.
