Събудихме се за последно в прекрасното каменно Монодендри. Или поне за този път. Така прекрасен бе районът и толкова още имаше да се види, че определено си заслужаваше да се дойде поне още веднъж. Но тази сутрин слязохме на закуска. Нямаше много други гости, почивен бе денят само в Родината, тук бе започнал работният понеделник и хората, дошли да прекарат почивните събота и неделя си бяха тръгнали вчера.
Баничката и тази сутрин закъснях, та изтичах до сувенирното магазинче наблизо, там си бях харесала още вчера едни гривни, но все не оставаше време да поразгледам и направя информирания си избор.
Изтичах аз хубаво, но не беше отворено магазинчето и бързичко се върнах на топло в салона за закуска. Щипеше навън мартенският въздух, но пък не се бе изпълнила прогнозата за валежи, така че бяхме повече от доволни.
Влязох при другите и ги съзрях да похапват сладко сладко топла баничка. И така ми я похвалиха, че се предадох и присламчих едно парче в чинията си. И да, вкусна беше гръцката баница и тази сутрин.
Заговорихме какво да правим през идния ден. Изключително cтратегическо бе мeстοпoложението на нашето село Монодендри. Близо бе до скалните манастири в Метеора, близо бе и до Kаменнaта Гοра – ecтествени скaлни oбразyвания с формaта на дървeтa. В Метеора бяхме ходили, за Каменната гора, колкото и да ни се искаше, сякаш нямаше да имама време. И решихме да поемем по пътя към България, пък по пътя ще разгледаме още няколко селца.
И така, след баничката натоварихме раниците в оранжевия автомобил и поехме по тесния път между каменните къщи. Неизменно ни докара той да същото магазинче за сувенири и ето че се появи от вътре продавачката, току що бе дошла и отваряше дървените червени капаци на стъклените витрини.
Влязох и с нетърпението на малко дете застанах пред гривните. Имитираше изработката им старо сребро, украсено със скъпоценни камъни. Не бе сребро материалът, но издържал на влага. И не били скъпоценни камъните, но пък бяха червени. И така изящна бе една от гривните, че мигом си я посочих. И тъкмо да посегнахте да платя, и включи се Райчо, той плати гривната ми и се сдобих с прекрасен подарък от скъп приятел.
Като ми слагаше гривната, забеляза продавачката мартениците на китката ми и видимо се зарадва. Имало и други от нашите хора, рече ни, и те носели същите бяло-червени конци. Разказахме й за българския ни празник баба Марта, нарекохме бяло-червените конци „мартенички“ и се разделихме с усмивки.
Щастлива излязох с гривна на ръка. И видях мартенички на ревера на една дама пред магазина, ето ги нашите хора! Видяхме вчера автобус със софийска регистрация и знаехме, че има цяла българска група в селото. Не бяха отседнали в нашия хотел, та до сега не ги бяхме видели и ето че срещнахме трима от тях днес. Организирала ги българка, която живеела в Солун. Нямали туристически преходи те и обикаляли по близките каменни села. Поздравихме се за отминалите празници и си пожелахме взаимно успешно прибиране в най-хубавата ни България.
Поеха другите с големия автобус направо по магистралата. Ние пък решихме да за ходим по друг път и извихме по тесните пътища нагоре към планината.
