И беше лятото на юни месец 2014 година.
Следях в онези години новите дестинации на нискобюджетните компании и според тях организирах пътешествията си. И ето че откри Wiz air полет до Ларнака, град в гръцката част на Кипър. И не ми трябваше повече. Качих се с трима другари на самолета. Резервирах кола под наем. Взехме я от летището и тръгнахме из чудатостите на острова.
За щастие, умни бяха кипърци. Снабдили бяха автомобилите под наем със специални червени номера. Така че отдалеч ни виждаха местните. И с разбиране се отнасяха с несигурността ни към движението с десен волан.
А на мен за първи път ми бе. И някак го бях пропуснала като информация при организиране на пътуването. И спокойно си летях. Още по-спокойно си кацнах. И вече в автобуса от самолета към летището някой някак спомена за тоз пусти десен волан. Отначало на шега го приех. Поне така ми се искаше да бъде. А по-късно и сериозността на изказването осъзнах. И за няколко сал минути психически се наложи да приема, че наистина автомобил с десен волан ще трябваше да управлявам. И нищо не беше толкова страшно. Само трябваше да си повтарям, че аз съм на осевата линия. И бързо вярното платно хващах.
Трудното бе да осъзная, че след лявото ми око автомобилът не свършва. А само преполовява. А никак не бях свикнала с подобни габарити да се съобразявам. И стоящият до мен бе натоварен с важна една задача. Да следи на тротоара да не кача автомобила. И така бяха първите няколко часа. После неволята учи. И добро пътешествие се получи.

