Носели се от векове легенди сред местните как Афродита някога в тази планина живяла. И се издигнала планината от морето преди 92 милиона години. И на над 2000 м. височина се извисявала. А се издигнала Афродита от морската пяна, но за това по-късно.
Пътувахме по пустите и нови пътища на планината. И очарователни малки махалички срещахме.
Наснимахме ги и към пристанището на Пафос тръгнахме.
А пътьом продължихме с мистичното си пътешествие и към рожденното място на Афродита се отправихме.
На 25 км и двадесетина минути с автомобил преди Пафос , по посока Ларнака-Пафос, се намираше вълшебен плаж. Множество камъни малки и големи изграждаха крайбрежната му ивица.
И както много от древногръцките легенди, и тази бе леко зловеща, но с романтичен край.
И повелява тя как титанът Кронос отрязал гениталиите на върховния владетел на вселената Уран. И се разпръснали кръвта и семенната му течност. И се превърнали в морска пяна. И от тази пяна се родила Афродита. Затова я и нарекли Афродита (от старогръцката afros – морска пяна). И се издигнало голото ѝ тяло над вълните. И било донесено до брега на мидена черупка от Зефирос, богът на Западния вятър. Безумно красивата била богинята на любовта. И я отнесли ветровете първоначално към гръцкия остров Китира. Но променил се вятърът и я донесъл към Пафос.
А днес поверие си имат местните. Вечна младост очаквала този, който около скалата преплува три пъти. Ако ли пък не, то поне благословен ще бъде и ще му донесе морската пяна късмет, плодородие и истинска любов.
Не си пробвахме късмета ние, а по градски на автомобила се качихме и до пристанището Пафос пристигнахме.
Там и разбрахме, че от центъра на града до плажа със скалата Петра имало и градски автобус. За около 45 минути до плажа стигал.
Ние пък се огледахме. И видяхме в западния край на пристанището замъкът Пафос (Paphos Castle). Всъщност, замък бе доста помпозно название. По-скоро една от кулите от средновековна крепост. Била първоначално крепостта византийска. Построена за защита на пристанището.
По-късно, през 13-ти век, била възстановена от Лузиняните. Венецианците, пък, я разглобили.
Отново била издигната крепостта през 16 век от османците, които в онези времена и завладели целия остров. Именно от онзи период е останала франкската кула с венециански добавки. За това изследователите разбрали от надпис, останал над входа й.
Построен бил някога замъкът в квадратна форма със затворен двор в средата. В приземния етаж били разположени централна зала с малки стаи от двете дълги страни. А били използвани те като затворнически килии по време на османското владичество. 12 бойници с оръдия имало на покрива.
Премахнали оръдията османците през 1878 г. Тогава и предали управлението на острова на британците. Те пък използвали замъка като склад за сол до 1935 г. А през 1935 година бил обявен той за древен паметник съгласно Закона за антиките.
Отправихме се от Пафос обратно към Ларнака. Една нощувка и рано на другата сутрин към родината отлетяхме.
И за видяното благодаря!
Благодаря, че бях!
