Преминахме границата между гръцката и турската част на Никозия изключително лесно. Сранното бе друго. Като с магическа пръчка се промени пейзажът. Преминахме едва няколко метра и изведнъж от гръцкия преминахме в турския бит. Първата уличка от границата ни поведе сред ниските стари турски къщи. Изведнъж всичко се обърна на пазар. А теснината на уличката в джамия завършваше.
Тръгнахме по турските улички. И както в Истанбул, вплетени бях старинните постройки в новите жилищни квартали с къщите на съвременните хора.
И уличките до Büyük Han(Geat Khan) ни доведоха. Най – големият керван-сарай някога. Тук идвали да дирят подслон някогашните пътешественици и търговци. Построен бил в периода 1572 до 1579 година. И цели 68 стаи за гостите били отворени. И както в Узбекистан, настанявали се някога в стаите пътешествениците. И идвали местните. И в чайхана на керван сарая сядали и слушали приказни разкази за далечни страни. А търговците информация и опасности за пътя обменяли помежду си.
Сядат и сега съвременните посетители. На мястото на древната чайхана съвременен ресторант открили стопаните му. И сервират на днешните си гости типични турско-кипърски ястия. И още по-типичното варено в джезве турско кафе.
А за тези, които и да се поразтъпчат искат, отворени бяха на горния етаж китни магазинчета за сувенири.
Недалеч се издигаше снагата на древната катедралата “Света София” (Saint Sophia Cathedral), построена в модерния някога готически стил.
Но, времената се сменили, управниците на половината град също. И днес превърната бе славната катедрала в Селимийе джамия. А размахът на древните й строители я превърнали днес в най-голямата джамия в Кипър.
Една от тях разпознах като стария керван-сарай Kumarcilar Han. Смятат изследователите, че бил построен около края на 17 век. Малко по-малък и скромен бе той в сравнение с Büyük Han (Големият хан). 56 стаи съдържал, входът към които, подобно на всички керван-сараи, водил от открит двор, заобиколен от сградата на керван-сарая. Пътниците ползвали стаите на етажа. А в приземния етаж се разполагали техните животни и вещи. Заради по-малкия си размер керван-сараят се срещал в някои исторически източници като „Кучук хан“ („Малка странноприемница“). Изобщо, с много имена бил известен сред пътуващите в различните години керван-сараят. Така изследователите го срещали в историческите писания на различни пътешественици като „Хан на комарджията“ и „Ханът на пътуващите музиканти“.
И говорихме над чаша чай колко много история неоткрита има в чертите на турската част на Никозия. И колко открихме във Фамагуста, отново в турската част. Дали случайно е било това завземане, че всички исторически паметници в турската част да се случат? И като са ги завзели, каква е причината да не ги ползват? Само най-големите храмове в джамии бяха превърнали. И един керван-сарай преко сили бяха възстановили. А останалите на забравата и силите на ерозията бяха оставили. Дали и колко случайно да беше?! Четях напоследък разни конспиративни теории за забрава на миналото в световен мащаб. И като гледах случилото се на остров Кипър, не така конспиративни ми изглеждаха, за жалост. Дано пък по-красиво се окаже бъдещето ни!

