По забележителностите на турската част на Никозия, столицата на Кипър.

Преминахме границата между гръцката и турската част на Никозия изключително лесно. Сранното бе друго. Като с магическа пръчка се промени пейзажът. Преминахме едва няколко метра и изведнъж от гръцкия преминахме в турския бит. Първата уличка от границата ни поведе сред ниските стари турски къщи. Изведнъж всичко се обърна на пазар. А теснината на уличката  в джамия завършваше.

Тръгнахме по турските улички. И както в Истанбул, вплетени бях старинните постройки в новите жилищни квартали с къщите на съвременните хора.

И уличките до Büyük Han(Geat Khan) ни доведоха. Най – големият керван-сарай някога. Тук идвали да дирят подслон някогашните пътешественици и търговци. Построен бил в периода 1572 до 1579 година. И цели 68 стаи за гостите били отворени. И както в Узбекистан, настанявали се някога в стаите пътешествениците. И идвали местните. И в чайхана на керван сарая сядали и слушали  приказни разкази за далечни страни. А търговците информация и опасности за пътя обменяли помежду си.

Сядат и сега съвременните посетители. На мястото на древната чайхана съвременен ресторант открили стопаните му. И сервират на днешните си гости типични турско-кипърски ястия. И още по-типичното варено в джезве турско кафе.

А за тези, които и да се поразтъпчат искат, отворени бяха на горния етаж китни магазинчета за сувенири.

Недалеч се издигаше снагата на древната  катедралата “Света София” (Saint Sophia Cathedral), построена в модерния някога готически стил.

Но, времената се сменили, управниците на половината град също. И днес превърната бе славната катедрала в Селимийе джамия. А размахът на древните й строители я превърнали днес в най-голямата джамия в Кипър.

Продължихме да бродим и до по-нов стар квартал пристигахме. С кирпичените къщи, варосани в бяло.

И продължаваха да се редуват старинни сгради.

Една от тях разпознах като стария керван-сарай Kumarcilar Han. Смятат изследователите, че бил построен около края на 17 век. Малко по-малък и скромен бе той в сравнение с Büyük Han (Големият хан). 56 стаи съдържал, входът към които, подобно на всички керван-сараи, водил от открит двор,  заобиколен от сградата на керван-сарая. Пътниците ползвали стаите на   етажа. А в приземния етаж се разполагали техните животни и вещи. Заради по-малкия си размер керван-сараят се срещал в някои исторически източници като  „Кучук хан“ („Малка странноприемница“). Изобщо, с много имена бил известен сред пътуващите в различните години керван-сараят. Така изследователите го срещали в историческите писания на различни пътешественици като „Хан на комарджията“ и  „Ханът на пътуващите музиканти“.

И след като разгледахме древните заведения за социални срещи и хапване, потърсихме си съвременни.  И ги намерихме. И там приседнахме.

И говорихме над чаша чай колко много история неоткрита има в чертите на турската част на Никозия. И колко открихме във Фамагуста, отново в турската част. Дали случайно е било това завземане, че всички исторически паметници в турската част да се случат? И като са ги завзели, каква е причината да не ги ползват? Само най-големите храмове в джамии бяха превърнали. И един керван-сарай преко сили бяха възстановили. А останалите на забравата и силите на ерозията бяха оставили. Дали  и колко случайно да беше?! Четях напоследък разни конспиративни теории за забрава на миналото в световен мащаб. И като гледах случилото се на остров Кипър, не така конспиративни ми изглеждаха, за жалост. Дано пък по-красиво се окаже бъдещето ни!

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език