Писах за солниците, Бургаските. Всичките си радостни преживявания излях. И не че не бях обърнала внимание на Атанасовското езеро, върху което бяха изградени. Честно казано, приех го за даденост. И то не че не беше даденост. Само дето се оказа твърде специална даденост. След като го опознах по-отблизо, напомни ми то за реката Уонгануи в Нова Зеландия. Онази, за която малобройните останали от местните маори след много съдебни спорове издействали да й бъде присъден статут на живо същество. Понеже много – много някога целият живот, че и техните предци били излезли от нея на сушата.
Чак статут на живо същество няма Атанасовското езеро. Но пък си има и рожден, и имен ден.
И се случих аз на рождения му ден. Подобаващо го отбелязват бургазлии. Цял Панаир на солта му бяха спретнали. А се случва той в най-близката събота около 12 август. Че именно на 12 август му е рожденният ден на езерото. Тогава бил и обявен за резерват.
И така и така престоях известно време близо до Бургаските солници, нямаше как да пропусна и Панаира. И в уречения ден, в случая 14 август следобед, се приготвих за рожден ден.
Празненството организирано беше в малкото и много симпатично музейче до входа на Бургаските солници. Нарекли го стопаните му „Симбиотично- пространството на Атанасовското езеро“. И там отидох на залез Слънце.
И изкристализирала на повърхността. И я събирали като каймак работниците с потниците. И най-добрата сол било това. „Цвете на солта“ кръстена. Естествената влага на тази сол задържала кристалите и позволявала да не се разтопява веднага. А да остане по-дълго вкуса на море. За най-добър резултат, тази сол следало да се добавя в салатите, или готовите ястия. А при готвене, следвало да се добави в самия край на процеса. Защото дългата термична обработка отнемала от ценните й качества на морска сол.
Останалата сол се отлагала по дъното на червените езера. И все ръчно, с лопати, я събирали онези същите работници. А важно било това, защото солниците не били просто солени езера. А „силно модифицирани естествени, или създадени от човека крайбрежни екосистеми. И освен място за добив на сол изпълняват важна роля за опазване на природата и биоразнообразието. Солници като Атанасовско езеро, на които солодобивът се извършва ръчно, имат по – висока природна стойност, тъй като са по-добри места за почивка през деня и зимуване на водолюбиви птици и предлагат условия за развитие на алтернативни форми на туризъм. В солниците се опазва една от най-древните професии, тази на солничаря. Само майстор солничар може да оформи огромните пирамиди със сол, наречени бохори така, че да ги защити от климатичните промени“.
А как ги защитава от дъжда, така и не успях да осъзная.
Не само за солта се погрижили добрите стопани. Нали биологична екосистема, и за птиците помислили. И спретнали „Остров на надеждата“ – „Най-голямата платформа за гнездене и почивка на къдроглави пеликани в България с площ от 144 квадратни метра. Разположена на безопасно сигурно място в южната част на Атанасовско езеро, тя предлага благоприятни условия за пеликаните и е била посетена от над 100 индивида за почивка и нощувка през 2017 – 2018 години. Чрез снимки, видео и кратки текстове трудът на десетки доброволци, етапите на изграждане и заемането им стана широко достъпно на широката общественост“.
И трудът на всички тези хора „превърнали Атанасовско езеро в запазена марка за природа изкуство и вдъхновения“.
И това беше рожденият ден на Атанасовското езеро.
Друг плакат разказа за именния му ден. С полумаратон го чествали приятелите на езерото на Атанасовден ( 18 януари). И ето написаното:
„ Няма друго място, което да има имен ден – защото носи името на светеца на православната религия, свети Атанасий. Започнахме да празнуваме през 2013 година и няколко години организирахме събития на закрито в културен център „Морско казино“ на различни теми – историята, птиците, картини и звуци от Лагуната. Но от 2016 година заедно със „ Зелена Странджа“ и община Бургас организираме Полумаратон „Атанасовско езеро“, който събира над 100 участника от цялата страна, мерейки сили в 21 – километрово бягане и колоездене до границите на резервата при екстремните условия около 18 януари.“
Е, именният ден предстои. Велосипедът е наличен. А засега се почерпих с домашна лимонада и отнесох у дома цяло бурканче от каймака на солта. Онази сол, наречена „Цвете на солта“. И цял комплект от най-прекрасни спомени.
