Първи обяд в пустинята Сахара, Алжир. И чаеният ритуал на туарегите.

Именно този, наречен от мен, чирак и нашият шофьор разпънаха плетена ограда между двата джипа и оформиха салона на пустинния ни ресторант, когато спряхме за първия си обяд в пустинята. Постлаха на пода му килим, а по страните разположиха дюшеци. Пред тях опънаха и една мушама за маса и започнаха да я нареждат. В това време готвачът се отдели зад джипа-кухня и започна да магьосничи с тенджери и газовия контлон.

Върнахме се от древното зрелище и се загледахме в съвременното. Станът ни за обяд бе готов. И след като бе помогнал с оформянето на салона, нашият шофьор разви чалмата-шаш и накладе малко по-встрани малък огън. Сложи върху него чайник с вода и започна да извършва странен ритуал. Гладни бяхме в момента, та не му обърнахме особено внимание, но и неговото време щеше да дойде.

А сега нареди пред нас готвачът огромна чиния с прясна салата, друга огромна чиния с варени картофи, моркови и цвекло  с варени яйца по края и трета чиния с варен ориз и риба тон. Раздаде ни по една чиния и прибори и се оттегли. Беше месецът рамадан и постеха останалите. Не спазваше древния обичай Абду, седна пред нас на импровизираната маса и пръв напълни чинията си. Така щеше да прави при всяко следващо хранене от тук нататък, напълваше чинията си, изяждаше я и, без да я допълва с нищо, се оттегляше и лягаше да си почине настрани. Напълнихме и ние чиниите си, нямаше по-приятно място за обеден пикник. Хапвахме си и реехме поглед сред безкрайните жълти пясъци на Сахара.

*47*49*

Чаеният туарегски  ритуал насред пустинята.  

И след като се нахранихме, вече концентрирахме погледите си върху нашия шофьор. А той приготвяше чай. И бе това дълъг и сложен ритуал. Направи първата запарка от зелен чай и захар. И след като пое водата чаения концентрат, започна дълго преливане от чайника в чаша и обратно, така правел чаят по-мек. След множество преливания най-накрая извади от специална дървена кутия малки стъклени чашки и в тях ни разсипа чая. А той, от многото разбърквания бе придобил освен зелен цвят, и пухкава пяна.

Не бе голямо количеството, та бързо го изпихме. А в това време чаеният майстор се бе заел с втората заварка, тя била с малко по-лека концентрация от първата. И отново след множество разбърквания ни разсипа нов пенест чай по чашите. Наистина бе по-лек чаят от втората запарка, първият направо ме удари в петите.

Отпивахме ние на малки глътки, а шофьорът вече се бе заел с третата запарка. Повтори се същата процедура и за трети път ни разсипа чай с пухкава пяна и този път чаят бе истински лек и приятен. И дойде му времето да ни разкаже, че винаги по три заварки правели туарегите от чая си. Казвали мъдрите, че чаят от първата бил горчив като живота, чаят от втората бил силен като любовта, а чаят от третата бил  лек и възвишен като смъртта.

Насладих се на пустинната чаена церемония и ми се прииска да благодаря подобаващо. Попитах как да кажа „благодаря“ на езика туарег и ми отвърнаха, „Таню мерт“. „Таню мерт!“, изрекох в посока на всичките ни четирима туареги, погрижили се да ни нахранят в пустинята. Приеха благодарностите те с усмивка и се заеха да мият съдовете и да прибират ресторанта.

Докато почистваха след нас, Абду ни отведе малко по-настрани и ни показа очертано върху пясъчната земя място с камъчета. Това било място за молитва в пустинята, а издигнатото камъче в единия му край сочело посоката на свещената им джамия в Мекка. Събу се Абду и бос време в малкото свещено късче насред пясъците.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език