Качихме се след пустинния обяд дружно по джиповете и навлязохме още по-навътре в пустията. Смело шпореха двата джипа по жълтите пясъци и ни доведоха до нова местност. Множество огромни скали я обсипваха и всичките бяха сякаш нарязани от огромни неведоми същества. Именно тези изрязани скали и станали кръстници на местността, нарекли я туарегите „Тикабуин“, което означавало на техния език „меч“. Видях още по пътя изрязано в скалите сърце, но не спряхме. Спряха ни джиповете пред най-известната скала, изрязана сякаш във формата на слон с ясно изразен хобот, опрян в земята.
Преминахме под огромния скален хобот и се насочихме към следващите изрязани скали. А зад скалния слон бе насипал пустинният пясък най-причудливите дюни. Духаше доста силно през деня и имаше прясно образувано ръбче на дюната. Качихме се един по един, не беше лесно да се ходи по пясъка нагоре. Тъкмо преодолеем няколко крачки, подхващаше ни пясъкът и ни повличаше надолу. Изкачихме се с леки напъни, шегувахме се, че фитнесът за деня бе преминал. Откри се от височината на дюната невероятна гледка към пустинята наоколо. А колкото бе трудно изкачването, толкова приятно бе спускането по пясъчния слалом, само дето рискувахме да отнесем част от Сахара в обувките си.

