Пътищата и бита на хората от Гана, Африка.

Голяма част от пътуването ни премина по пътищата на Гана. И нямаше как, разстояния деляха различните й забележителности.

И определено добри бяха пътищата. Но случваха се достатъчно пясъчни и неравни, особено по малките населени места.

А централните си бяха истински добри. Асфалтирани и поддържани. И значителна скорост успяваше да поддържа опитният ни ганийски шофьор.

И всякакви превозни средства се движеха върху тях. Но най-интересни ми бяха моторите. Не само самостоятелно собствениците си превозваха. А и всякакви кабини влачеха. При това от малките кабини на така наречените в Азия „тук-тук“.

До големите каросерии. И превозваха те и стока, и хора. А на моменти до такава невъзможност бяха натоварени, че се чудех от какво бе душата на малките им двутактови двигатели.

Случайно и с друг елемент от пътния живот се срещнахме. И тук, както навсякъде по света,  по пътищата стъпваха иначинаещи шофьори. И обозначен бе автомобилът им с табелка, сочеща на „нов шофьор“. И бе поставена табелката направо върху регистрационния номер на автомобила. Да се вижда отдалеч. И да се съобразяват с липсата на опитност останалите.

Имаше и бензиностанции за зареждане с гориво. И изглеждаха  съвсем по нашенски. И магазини за напитки, и дребни пакетирани храни към тях си имаше. И често използвахме сервизните им помещения.

А на една от тях и залеза срещнахме.

Минавахме и през множество крайпътни села. С малките къщи с ламаринени покриви.

И може малки да бяха къщите, но задължително имаха  веранда. Прибирали се само по нощите в къщите си хората на Гана. А денят, и особено хладната вечер прекарвали навън.

Имаше, разбира се, и откровено бедни хора. А живееха те в сламени колиби.

А имаше и далеч по-съвременни селища. С дву- и триетажни постройки. Магазини в сутерените. И билбордове по стените.

И всякакви стоки и услуги се предлагаха по пътищата на Гана. От облекла до фризьорски услуги. От зеленчуци до дървен материал.

Не замираше животът по пътищата и след залез. Тогава, всъщност, започваше. Лека разхлада наставаше след като прибере Слънчо парещите си лъчи. И стояха до късно ганийци. И споделяха живота си в общността си.