Пазарите на Того, Африка.

По програма този ден имахме „Посещение на традиционния тъкачен център и пазара в Сокоде, както и на местния пазар.Посещение на пъстрия пазар Ание и среща с трудолюбивите жени от племето Котоколи“.

В обичай се бе превърнало неизпълнението на програмата. Така че вече дори не помня какво посетихме. В смисъл, помня. Но никак не бе по програмата.

Тъкачен център имаше. И определено бе в Сокоде.

Ами, тъчаха си жените. Както и нашите баби. Както и много други жени по света. В цветни ивици бяха опънати конците. И с един сал, бял, пристягаха плата. И едновремено получаваха и шарката.

И както навсякъде по света, докато жените опъваха конците, мъжете в близката беседка разнищваха то ли политиката, то ли футболните мачове, то ли нещо изобщо седемнайсто.

А в магазина пред центъра бe изложена и готовата продукция.

Много пазари, много нещо за деня бяха предвидени.

Но единствения посетен, според местния ни водач, бе пазарът в Ание.

И пазар като всички други. Пазар. Продаваха се множество зеленчуци, банани и какво ли още не.

И срещата с „трудолюбивите жени от племето Котоколи“ явно осъществихме чрез закупуване на две понички. И бяха те като онези изконно стари понички на бабите ни. Пържено тесто. И вкусно, и засищащо.

А бяха децата на пазара приказни.

И майките им върху главите си крепяха целия товар.

И имаше все пак нещо специално. Една от продаваните стоки. Спря се специално до нея местният ни водач. И на кравешко …изпражнение ми приличаше, ша ма прощавате. И нали съм си с вродена деликатност снабдена, това и попитах. Не е ли това? Ми, не, не било. А съставлявало отпадъкът от производството на палмово масло. И се ползвало както при нас сухия спирт, за бързо разпалване на огъня.