Пътищата и хората на Того, Африка.

По тъмни доби влязохме в Того . А и без паспорти бяхме, та малко пропуснах първите си впечатления. Затова с такива започнах да се снабдявам на следващия ден.

Подготвена бях, че именно Гана била най-развитата икономически държава в региона. А на пръв поглед, сякаш Того я преварваше. Пак африканските улици и безкрайните сергии с какво ли не край тях. А някак по-спретнати изглеждаха. Като попреметено сякаш пред тях. И хаосът сякаш го нямаше. По-малко хората ли бяха, или по-организирани още не можех да преценя. Но определено на добре вървяха нещата.

По-чисти изглеждаха дори пясъчните селски пътища.

И все повече сергии за бензин срещахме. И това бе нещо, което за пръви път видях в Гана. Но само на едно място и не му обърнах внимание. А тук така бе често, че сам`о вниманието ми зае. А и на няколко пъти с очите си възприех използването му.

Та. Намираха се тези държави съвсем наблизо до Нигерия. А била Нигерия богата на петрол. Всъщост, както после прочетох, белите държави били приключили с добива му и оставили някакви саморазливащи се обекти. И от тях наливали местните.  И се бяха  сетили предприемчиви търговци къде легално, къде не толкова, с мръсни жълти туби бензина да пренасят през границата. А търговците на дребно разливаха бензиновата течност в стъклени бутилки от по литър. И ги продаваха на сергии. И оборотни бяха мобилните бензиностанции. Честичко по някой моторист спираше до тях. И с фуния в малкия си резервоар изсипваше бензина. Оставяше празната бутилка и си поемаше по пътя. Мобилният бензиджия я пълнеше наново. И готова бе за следващия моторист.

А цената на нелегалния бензин била с 20 процента по-ниска от тази по бензиностанциите.

А бензиностанции имаше достатъчно. И държаха цена около долар за литър бензин.

И като сме на темата за продаваните стоки, най-после успях да хвана мобилен пазар за домашни кокошки. В дървени големи кафези насред улицата ги предлагаха. По-интересното бе, че не за отглеждане ги купуваха в тоз жив вид. А направо за обедната супа. Къде по-прясна стока ще намерят?! А и при тази жега, това бе състоянието за гарантирано свежо съхранение.

Другото, което силно ми направи впечатление, бе продажбата на мебели. Отново на  самия път. И без навес, или каквато и да било защита. Особено странни бяха диваните. Все пак, мека мебел, облицована. И поемаше дамаската всичките прах и мръсотия от многодневното седене. Сещаха се на някои места с найлони да ги покриват. Но пък така невидими бяха. И хайде, праха само една от бедите бе. Ами дъждът кога завали, не виждах да прибират тежките дивани търговците. И свободно и водата поемаха злополучните дивани. Така и дървените мебели бяха изложени. Направо на дъжда и слънцето. Или достатъчно бързо се продаваха, или истински устойчиви бяха изработени.

Чувалите бяха следващото странно нещо по пътищата. Като стени бяха подредени. И съдържали дървени въглища,  това ползвали местните за готвене.

И много крайпътни пазари подминахме. Къде пълни със стока, къде празни вече заради превалелия ден.

И терзаеше ме нещо, а не можех да го усетя. И ето го. Стоеше си стоката – мебели и чували с въглища денонощно по улиците. И може и да имаше охранители, но не ги виждахме. И при толкова свободно съхранение на открито, ще рече, че посегатели много не се срещаха. А то, не беше трудно по някое чувалче към дома си някой да отнесе. И явно не се случваше. И изобщо, спокойствие излъчваха местните. И нито веднъж не бяхме притеснени от каквито и да било посегателства.

А щъкаха хората на Того непрекъснато. Ученици  от училище се връщаха. Други пък по своите дела тръгнали.

Бръмчаха непрекъснато и мотористите. Най-евтиния и достъпен транспорт.

Носеха неизменно майките  децата си в кърпа на гърба.

Още по-неизменно пренасяше и мало, и голямо тежките товари върху главите си.

Отново неизменно се продаваше храната в улични витрини.

А в селищата и градовете далеч по-организирани улични закусвални спрятаха местните. С големите легени и тенджери с готвена храна.

Продаваха и какво ли още не по пътищата на Того.

Пренасяха стоката понякога с камиони. А понякога направо върху немощното моторче.

Самите хора си живееха в селищата. В ниски и  схлупени къщурки. С многочелядните фамилии под покривите им.

А настанеше ли вечер, излизаха в приятната хладина навън.

А извън населените места бяха пътищата. И зеленината покрай тях.

И там, насред природата, домове си бяха организирали и други същества. Термитите. Изгражаха те огромни мравуняци. И чак на основа на дърво наподобяваха.