Минск днес бил признат за един от най -старите славянски градове. Първото историческо споменаване на града открили историците в древноруската хроника „Приказката за отминалите години“, която датира от 3 март 1067 г.
А историческият център на Минск бил най -старата част на самия град. Някога бил разделен той на три района – „Горния град“, „Троическо предградие“, „Предградие Раковски“.
За жалост, много войни били водени на неговата територия. И успели те да унищожат в значителна степен историческата част на града. Разбира се, работите по възстановяването му непрекъснато текат.
И разходката из старите му улици днес е незаменимо удоволствие за туристите.
Именно заради множеството разрушения и различните му завоеватели през вековете, Минск многократно променял своя езиков, религиозен, етнически и архитектурен облик. Заради това е така атрактивен днес историческият му център. В него останали сгради от различни епохи и архитектурни стилове.
„През годините на историята си Минск бил част от различни политически формации. В него били съсредоточавани различни търговски интереси и военни действия. И постепенно градът се изпълнил с разнообразието на необичайните исторически и културни форми, които се отразили и на архитектурния облик на сградите му, а и на вътрешния духовен живот на жителите му“.
Многократно Минск почти изцяло сменял етническото си население. Живеели в града хора от различни националности. Първоначално градът бил населен със славяни, след това с татари. По-късно основното население на града били евреи. Много езици преминали също през територията на Минск. Огласяни били улиците му от полски, руски, идиш, беларуски. Днес отново преобладават славяните. И останали големи поселения от всички предишни народности. И всички те дали своя принос върху развитието на културата, литературата, архитектурата и науката. Традициите и културата на жителите на Минск непрекъснато били обогатявани и с постиженията на други култури. Всички преминали през града нации оставили голямо влияние върху развитието на литературата, музиката, театъра и различните сфери на градския живот.
И постепенно жителите на града създали единна култура като запазили собствените си обичаи и традиции и приемали чуждите ценности и обичаи.
И днес жителите на съвременния Минск са изключително миролюбиви и дружелюбни хора.
Така ги сварих и аз. В спонтанен танц насред улиците на стария им град.
Различните религиозни тенденции оказали не по-малко влияние върху развитието на Минск. И днес в чертите му има много църкви, храмове и манастири. Заради много си нашественици и владетели, Беларус се превърнала днес в мултирелигиозна държава. Преминали през улиците й и православие, и католицизъм, и протестанство, и юдаизъм. И много религиозни сгради били изградени в историческия център на града.
Различните националности създавали свои училища, болници, библиотеки. Благотворителни организации и техните общности изграждали свои църкви и храмове.
Непоследствено до нея се издига и Катедралата „Светото име на Мария“ (St. Mary’s Cathedral). Римокатолическа барокова катедрала и седалище на Римокатолическата архиепископия Минск-Могильов.
Построена при полското управление на града през 1710 г. като църква на йезуитския орден. През последващите смени на владетелите, тя ту е забранявана, ту отново отваряла врати.
Последните й повреди датирали от втората световна война. А след нея била за пореден път затворена. И съветското правителство настанило в сградата й спортното дружество Спартак.
И отворила врати отново като Римокатолическа катедрала, след поредната й реставрация, в началото на 90 -те години.
И там някъде, на площад Независимост, червенее поредната красива църква. Църквата на светите Симон и Елена (The Church of Saints Simon and Helena). Заради червения й цвят, така я и наричали жителите, Червената църква.
Построена била тази неороманска римокатолическа църква през 1905 г.-1910 г. Изграждането й било финансирано от Едуард Войнилович (1847-1928), виден белоруско-полски земевладелец, бизнесмен и граждански активист. А кръстена и осветена била Църквата в памет на двете починали деца на Войнилович, Симон и Елена.
