Претория-делничното лице на града

Нов ден, ново лице. В делничния ден вече Претория ни показа второто си  лице. На истинска столица.

Основана през 1855 г. от западноевропейски преселници, днес  Претория е една от трите столици на ЮАР. Удобно са разпределили южноафриканци ролите между своите столици.  В Претория е седалището на правителството. Парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд – в Блумфонтейн.

Градът е застроен по склоновете на няколко хълма. И   зеленината е верен спътник на всичките му сгради.

Днес жилищните му райони наподобяват всеки един такъв по целия свят. Високи блокове, побиращи немислимо количество хора.

Имаше и нещо различно. И много стряскащо. И не  бяха това терасите с решетки и по високите тераси. В крайна сметка, не е така фрапираща идеята за наличие на битова престъпност. Стряскащото беше гледката на  опънатите по оградите телове. По които на всичкото отгоре течеше ток.     Както ни обясниха по-късно местни, единствено това било спасението срещу среднощните набези.

На пътя ни излезе и Мелроуз Хаус

„Построена през 1866 г. от заможния бизнесмен Джордж Дж. Хейс, тази красива викторианска къща е отличен пример за запазена викторианска архитектура. Акцентите са прозорци с витражи, порцеланови орнаменти, картини на британски художници и богато украсен архитектурен облик“.

Днес къщата се използва  за художествени изложби, концерти и антични панаири. А на нас предложи приятна почивка сред зеленината на  градина си.

И ето ги Сградите на Съюза.

Разположени в красиви градини   на хълма Meintjieskop, днес в тях се помещава и правителството на ЮАР, а  също   офисите на президента и държавните архиви. Тук се извършват и различните държавни церемонии.

Множеството сгради са изпълнени в цвета на африканската пустиня. И по замисъла на проектанта си,  сър Хърбърт Бейкър през 1913 г., „смесват италиански и английски ренесанс с   холандски стилове“.

А след поредните стълби посреща посетителите деветметровата статуя на Нелсън Мандела, разтворил ръце да приветства света.

Че туристите идват тук, е ясно. Това е една от най-големите забележителности на града.

Мястото  има  специално място и в сърцата на много южноафриканци. И го свързват те с бореца за техните свободи и права, президентът Нелсън Мандела. И не напразно. Това е мястото, където Нелсън Мандела встъпва в длъжност като президент през април 1994 година. И оттогава е  символ на авторитета на страната.

Затова в градините ежедневно идват местни.

Да се насладят на впечатляващите гледки към града.

Да се разхождат сред спускащите се  на тераси градини. Да отдадат почит на намиращите се в тях Девил Ууд Мемориал ( в чест на  южноафриканските войници, паднали през Първата световна война), статуите  на министър-председателите от Южна Африка Луи Бота, Дж. Б. М. Херцог и Дж. С. Смутс. Или просто да си спретнат пикник под дебелата сянка на многобройните дървета.

Имахме късмета да присъстваме и на танцуващо шествие в чест на най-празничния ден в живота на красивите младоженци. Множеството сватбари просто си шестваха покрай стените на красивите сгради и пееха и танцуваха.

Днес градът е символ на изключителна смесица между бели, чернокожи и цветнокожи. И  е един от немногото градове в ЮАР, чиято преобладаваща част от жителите са европейци.

Честно казано, ние много европейци не видяхме. За сметка на това чернокожите жители на една от столиците на ЮАР се отличаваха с невероятна красота.

А бебетата неизменно биваха носени по гърбовете на майките си.

Случихме и на служба в местната църква. А там същите тази красиви хора бяха и красиво облечени.

Красиви са и сградите на Претория. Не напразно през множество разнообразни културни влияния е преминала  архитектурата й. Заради това тук  могат да се видят сгради „от британския колониален стил до арт деко, примесени с уникалния южноафрикански стил“.

Имаше си столицата и високи, столични сгради. А столичани обичаха да ми влизат в кадър с някой танцувален похват.

И за България знаеха, беля. По една световноизвестна причина. В североизточната част на града се намирал кварталът Мамелоди, населен изцяло от чернокожи. И той би домът на футболния отбор „Мамелоди Съндаунс“. А негов  главен треньор   бил някога Христо Стоичков. Както много често, името „България“ рязко излизаше от пълната си неизвестност след споменаването на този наш съгражданин.

А учениците, както в голяма част от света, носеха униформи. И се събираха на тълпи пред родните училища.

Днес градът се слави с най-дългата улица в света. Наречена „Пол Крюгер“, тя е дълга цели  25 километра. На нея и на „Чъpч cтpийт“ се разполагат сградите на бившето кметство и съдебната плата, монетният двор на републиката и много банки, както и англиканска църква.

И всичко е започнало от този площад. На днешното кръстовище на двете улици. Където на пазара са се събирали   фермерите  с техните вагони и палатки по време на Светото причастие.

Днес този площад е наречен Църковния площад. И около него е построен центърът на града.

Ние го сварихме в ремонт. Но пък засаждаха насред бетона зелени дръвчета.

И ето го величественият Дворец на Правосъдието.

Добра разходка си направихме из забранените за почивните дни зони. Не знам как е тогава, в делничния ден ние срещнахме Претория и жителите й изключително красиви и добри.

По-късно прочетох че в близост до града са и мините за добив на диаманти на компанията „Премиер“. Те пък били най-големите в света. Тук през 1905 г. е намерен най-големият открит диамант „Кулинан“, с размер на мъжки юмрук и с около 3000 карата. Тогавашната управа подарява диаманта на краля на Великобритания Едуард VII. В продължение на две години най-добрите майстори-шлифовчици на Амстердам работят по диаманта и в резултат се получават осем големи и 105 по-малки диаманта, които се вграждат в скиптъра на монарха.