Пристигането ни в Мадагаскар. Снабдяване с пари и сим карти.

Сбрахме се трите кукли на летището в Истанбул. И полетяхме с турските авиолинии. Пишеше на билета, че един „технически стоп“ ще бъде извършен по пътя. И кацнахме след 9-часов полет на остров Мавриций. Оказа се техническият стоп за сваляне на пътниците до острова. И недоволствахме леко, че заради няколко души близо 2 часа ще изгубим. Само дето не се оказаха само няколко душите. Започнаха да се изнизват те. И излезе някак, че повечето се и изнизаха. И останахме в самолета две семейства местни мадагаскарци и ние. И осъзнахме колко разумно бе решението на турската авиокомпания за комбиниране на островите в един полет. Че то за Мадагаскар конкретно съвсем празни биха си летели самолетите. И не само пътниците слязоха. Смени се целият самолетен персонал. Напуснаха ни невероятно любезните ни домакини. И замениха ги леко разсърдени сменници. И отне цялата хамалогия малко по-малко от два часа. И излетяхме най-отпосле.

Така разсърдени бяха новите членове на персонала, че  дори не ни казаха да си закопчеем коланите. Не минаха да проверят и кабината. Вече на излитане се наложи един от пътниците да стане и да затвори багажните отделения. Започнах да се чувствам като в междуградски автобус. Интересно, но същото се повтори и на връщане. Посрещнаха ни крайно нелюбезни стюардеси при излитане. Слязоха малко по-късно на остров Мавриций. А там, заедно с целия пътнико-поток се качиха новите, усмихнати и приветливи.

Около  час и 40 минути продължи полетът след кацането в Мавриций. И ето че кацнахме вече на мадагаскарска земя, на летището Ивато в столицата Антананариво.

Започнахме да се тюхкаме уморени и недоспали как сега и с визи трябваше да се снабдяваме, че кога и колко пари да обменяме. Не бях намерила информация относно цената на визата, нито изобщо как се случват нещата.

И се оказа пътеката утъпкана до най-малката удобност. Още преди паспортен контрол бе разделен с кордончета пътнико-потока. На такива, които се нуждаят от визи и на останали. И поехме ние по кордончетата. А тъй като никак не бяха многобройни останалите пътници,  веднага до едно от трите гишета се наредихме. Бързо и спретнато оформи визите ни любезна девойка. Уведоми  ни, че следва да заплатим по 10 долара за виза. Че и с посттерминал ни предложи да извършим плащането. Извършихме го, зарадвани от предложеното удобство.

Още няколко минути ни отне паспортният контрол. Леко странно премина, но пък бързо. А странното се състоеше в това, че на едно гише ни обработи митничарят паспортите. А на друго печата и подписа в паспорта ни положиха. Трети митничар, пък, на изхода провери  в паспортите всичко ли сме си свършили.

И ето ни бързо-бързо на лентата с багажа.

А с него в ръце, останалите пътници се бяха подредили в друго кордонче и на скенер контрол пропущаха куфарите си. Дали симпатични се сторихме на служителката, или си имаше друга причина, но вдигна пред нас кордончето тя и набързо, и без скенер контрол ни изпрати в залата за посрещане. Такова бързо излизане в чужбина рядко ми се беше случвало.

Добре, излязохме. И сега следваше да срещнем нашия Бруно. Него ни беше намерила като местен водач друга приятелка, останала преди години да живее на острова. И след дълга кореспонденция, с табелка с името ми бе обещал да ни чака. Само дето такава табелка не видяхме.  За сметка на това, предложи ни летище Мадагаскар безплатен интернет. Вързах се в мрежата и позвъних на Бруно. И още на втория сигнал от позвъняването се появи и той, съсе табелката. И не беше сам, а още двама души със себе си водеше – шофьорът ни и водачът ни за следващите дни. Оказа се, че Бруно само организирал събитията, а другите двама предстоеше да ги изпълнят.

Реши Сия да си закупи и една сим карта за интернет. И се оказа, че има за това възможност на гише в залата за посрещане на самото летище. За 7 долара  4 гигабайта интернет продаваха. И както се произнесе тя на несведующите „Знаете ли колко е 4 гигабайта?- това е голяма работа“. И голяма се оказа. Напълно й бе достатъчна за целия ни двуседмичен престой.

Наистина, малко бавно се случи закупуването. Особено на фона на бързо преминатия паспортен контрол. Но, Африка, не бързаха хората тук.

Закупи я най-отпосле и ни заведоха тримата ни посрещачи до наетия за нас бус. И като видях новия лъскав и удобен бус, не можех да не си припомня високопарното и безхаберно оправдание на управителя на туристическата агенция, който през целите Того и Бенин ни бе превозил със стар и тесен бус. Това били особеностите на Африка, бе рекъл. Ми то, че си има Африка особености, има си. Но и сега в Африка се намирахме, само дето добросъвестността на посрещачите ни и комфортен, и нов бус бе осигурила.

Отведе ни удобният бус в резервирания от мен хотел. Съвсем близо до летището го бях намерила, буквално на 3 минути с кола. Само с имейли си бяхме контактували. И достатъчно се бе оказало това. И си имахме резервация, и ни настаниха в удобните стаи.

И настъпи момента с програмата. Всъщност, с програмата и парите. Програмата се оказа, че добре съм я натаманила. Притеснявах се дали правилно съм преценила разстоянията между желаните обекти. Че отново същата онази агенция от подобно недоглеждане ни бе лишила от половината обекти по пътя ни. И както и там, оказа се, че приложението „гугъл мапс“ напълно реално отразяваше времето за изминаваните километри, като беше   съобразено с особеностите на лошите пътища. А тях видяхме още преди кацане. Гледахме земята под нас и никъде асфалт взорът не виждаше. Кръстосваха земята мадагаскарска пясъчни и поизровени пътни артерии. Но пък, вярно бе отразено времето на преминаването им. Така че одобри Бруно приготвената програма. А както щяхме да се убедим в следващите дни, не бе така страшна ситуацията с  пътищата, по които се движехме и не бяха всички пясъчни. Имаше  и такива, разбира се, но основните си бяха асфалтирани и в общи линии, добри.

И това го отметнахме. И пристъпихме към парите. Поиска ни Бруно 50 долара на ден. И включваше тази цена наетия комфортен бус, всички режийни на придружаващите ни шофьор и водач. Не можех да не си помисля колко хиляди струпахме на недобросъвестната агенция от Того, Гана и Бенин. Но, нейсе! Важното бе, че този път правилно тръгваха нещата.

Разбрахме се сега да заплатим половината от сумата и възникна необходимостта от снабдяване с местни пари. И тръгнахме заедно към обменно бюро. И добре, че беше ден събота, че в неделя не работели обменните бюра. И можело да се сменят пари на летището. Но пък там курсът бил по-неизгоден. Така ни казаха тогава. Но именно на летището сменихме пари при завръщането си в Антананариво и се оказа, че курсът си беше като навсякъде.
Друг вариант за смяна на пари в почивните дни били големите скъпи хотели. Трети намерихме при връщането ни в столицата след обиколката на острова. Направо в хотела ни дойде човекът с ареалите и обмени ни желаните долари в ресторанта.
Но онзи първи път в обменно бюро се класирахме. И стрестна ни курсът с многото си нули. В общи линии, за 1 долар цели 4200 мадагаскарски ареали даваха хората. Само че при обмяна на 50 и 100 – доларови банкноти. А по-малките стойности на банкнотите обменяха по по-лош курс.
И срещу нашите скромни 1300 долара цял чувал пари ни изсипаха. Че в хартиен плик ни ги и сложиха. Та, буквално с чувал с пари си се и снабдихме.

А интересно бяха и подредени многонулевите банкноти. Не просто в пачки по сто къса банкноти. А всеки девет от тях бяха загънати в по една от страни. За броене да бъде по-лесно. Вместо 100 къса да преброиш, броиш десет купчинки от по 10 банкноти.

За проверка добросъвестността на служителя преброи Бруно няколко от купчинките на случаен принцип. Преброихме и ние други няколко. И, уверили се, че никой не искаше да ни излъже, понесохме чувала с парите обратно към хотела. Там се разплатихме с шофьора и водача и отнесохме чувала с останалото в една от стаите. Че много снимки им направихме и срам ни хвана вече от хората навън. Пък и умората ни бе надвила и ум не ни зайдваше как тези купчини пари ще броим, че на четири да ги разделим, за всяка от нас по равно да има. И даде Сия мъдрата идея. Вместо изобщо да ги броим, чисто по детски по една купчинка на четири места да слагаме. И така чисто физически на равни големи купчини ще ги разделим. А утре, на свежа глава, ще ги броим подробно и ще изчисляваме доларовата им равностойност. Така и сторихме.

И спокойно към вечеря се отправихме. Че трябваше още и Мира от летището да посрещнем. Късен бе полетът й, малко преди полунощ щеше да кацне.

Използвахме времето да разгледаме спа хотелът. Изразяваше се приставката „спа“ в открит басейн и много зеленина. И възможността за масажи. А за всичко това   бе възможно да се заплати и с кредитна карта.

Уморени и успокоени, постояхме още малко сред тъмнината на зеленината на двора. И вълшебният хор на щурците огласяше африканската тишина. И бе това първата ни нощ в Мадагаскар.

А приключи тя за мен на летището. Отидох с шофьора да посрещна Мира.  Трябваше да кацне полетът й в 23.20 ч. Но не излезе тя така бързо като нас. Пълен бил полетът от Париж с туристи.  Час и  половина й отне да излезе след снабдяване с виза и преминаване на паспортен контрол. При това половината пътници останали след нея. Та,  явно просто късмет бяхме имали ние няколко часа по-рано. Е, почаках, но пък видяхме летището  на нощно осветление.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език