И беше зимата на декември месец през 2017г.
Винаги съм си мислела колко ли романтично е да посрещнеш някой от големите празници във въздуха. Или пък, защо да не, самата Нова година. Нали древните поверия повеляват, че както посрещнеш годината, така и ще я проведеш. А щом си в полет, в полет и ще бъдеш цяла една нова година. И ето че настъпи и за това моментът. Много дни се бяха насъбрали покрай коледните и новогодишните празници и буквално с няколко дни отпуск се очертаваше двуседмична почивка.
И за друго бе дошъл моментът в онзи период сюблимен, за почивка. Изстисквах до този миг свободните си дни. И превръщах пътешествията си в надпревара с време и забележителности. И реших тоз път и аз „като хората“ да почина, просто да я карам лежерно и плавно нейде на остров, сред пясъци и палми.
Още щом като започнах да търся самолени билети, разбрах колко бяха важни за света празниците, истински евтини полети намерих. Е, както ми напомнят и до днес верни приятели, и Бъдни вечер във въздуха прекарах, че и Новата година посрещнах на летището в Амстердам. Но пък пътувах почти за без пари до остров Мавриций. И струваха си празниците по въздух и летища. Истинско вълшебно безвремие на Мавриций изкарах!
А островът се оказа чуден! Кой ли не минал като колонизатор – последователно го владели и англичани, и французи. И всеки от колонизаторите водели със себе си слугинажа. И така, французите довели на острова черните роби от Африка. Англичаните, пък, индийците. И се получила една красива народност, прекрасно се смесили гените на малкото местни с тези на черните афиканци и индийците. Такъв им и езикът, смесица от английски, френски и някакво африканско наречие. И живеят си днес мирно и доволно, обгърнати от палмите и безвремието на океана.
