Разсъждения по разликите между руските и холивудските филми.

Гледах руски филм. Мелодрама.

И във финалната сцена се изправи с мощна сила разликата между руските и холивудските филми – мелодрами.

Започват, разбира се, еднакво. Тя и Той се влюбват. Имат красиви моменти. После се появява непременната спънка.

Тя хваща рейс и тръгва, отчаяна, към нови хоризонти. Той в последния момент осъзнава какъв е катил и как не бива да я губи. Яхва се на колата и догонва рейса.

И тук започват разликите. В холивудските продукции, за да спре рейса, Той наема самолет, който изписва в небето надпис, подканящ рейса на спре, или нея да разбере любовта му. Или пък група катаджии загърбват сите си полицейски задължения по опазване законността и реда на обществото се втурват да помагат на Любовта. Или още по-или,  Той се хвърля под гумите на рейса и благодарение на невероятните умения на холивудския шофьор, след няколко умопомрачителни маневри, рейсът бива спрян, а пътниците не стига че са живи, ами са и здрави.

В руската мелодрама подобни излишъци не са нужни. Всички знаем, че рейсът трябва да спре. И той спира. За целта Той просто го изпреварва. При това на отбивка, на която няма да се пречи на движението. Руският човек е дисциплиниран! Как рейсът разбира, че трябва да спре, не става ясно. Но и публиката не се интересува. Усеща триумфа на любовта и вече подготвя кърпичките. А и е наясно с действията на тайните служби и през ум не й минава да задава излишни въпроси. Щом рейсът е спрял, значи така е правилно.

И тук идва втората съществена разлика.

В холивудските продукции, Той се качва в автобуса и излага една дълга, накъсана и прочувствена реч как Тя е любовта на живота му, как Той по никакъв начин не би могъл да живее без нея поне още три карми напред. Набляга на приликите на Тя със звездите, слънцето и въздуха. Мята се на колене, вади пръстен. В случай, че случайно няма пръстен, взима фиба от косата на съседна пътничка, свива я и го поставя на ръката на Възлюблената си. Тя казва „да“, вече ридаейки. Целият автобус подскача от щастие. А влюбените потъват в страстна целувка, на която виден шоумен би поставил кръгчето с цифричката  18.

Подобни излишества в руската мелодрама отново са нечакани. Там Той просто се качва в автобуса. Тя е на седалка с малкия си син. Навън е зима. Има сняг.

Сцената с холивудската бляскавост и всенародно веселие тук е заменена от една единствена реплика.

Той я поглежда и изрича „Давай“. На следващия кадър Той,  Тя и синът са вече пред вратите на автобуса. Багажът за удобство е бил с тях, та го оставят засега в снега. Автобусът тръгва.

Той я поглежда и изрича следващите убрани реплики „Прости меня. Ще се омъжиш ли за мен?“ Тя дори не отговаря, само няколко сълзи се спускат плахо по бузите й. Кротко, без излишна холивудска помпозност. Най-интимният момент в целия филм е именно този разговор с очи. Очите им разказват легенди.

И тъкмо, евентуално, да стигнат и до физически контакт, синът замеря Той със снежна топка. Той се усмихва, казва й, че трябва да отовори на удара и започва бой със снежни топки със сина. А Тя си плаче тихо в кадър. Плаче цялата публика, съпреживявайки невероятното щастие и победа над любовта.

А нежностите са излишни. Той вече е поел задълженията си на бъдещ татко и съпруг. Детето също не се нуждае от цял арсенал психолози и социални работници, които да се грижат за правата и психо-физическата му цялост. Няма въпроси. Няма обяснения. Без никакви драми То е приело избора на мама. Без въпроси и обяснения Той е приел ролята си на баща. И всичко просто се случва. И затова реве публиката. Не защото страстно ще се целуват влюбените. А защото двама души са застанали един до друг в семейство. И ще крачат напред и ще се грижат за едно дете.

Суров е руският народ. Все в сурови условия му се е налагало да живее. Сурови са му и отношенията. Сурова е и любовта му.

Няма бюджет за бляскавост. Няколко  сълзи и топки сняг. И публиката е наясно.

А заглавието е „Ще плача утре“. През целия филм Тя се бори с цял куп триглави лами в лицето  на руската бюрокрация и странностите на обществото. И има повод да реве, та да се къса. Но не може да си позволи подобна разточителност. Дава воля на плача си едва тогава, когато ламите са мъртви и Той е пред нея. Настъпило е Утре.

Една любов. Едни и същи човешки отношения. И толкова много проявления.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език