Случи ме съдбата да се срещна с прекрасни хора. Сред невероятните борове и хълмове на Родопите, в китна селска къща се разположихме около голяма маса. И потече приказката на Юри. Най-благия и прекрасен човек, когото бях срещала.
А приказката му беше за Аюрведа – индийската наука за хранене и лечение. И без да претендирам за изчерпателност, ще ви предам някои от основните й принципи.
Срещнах се с Аюрведа още в студентските си години. Тогава отпочна моето търсене в посока здраве и добър живот. И именно наука си е тя. Обширна и пространна.
Тогава още четох, че индийците, както всички древни народи вярват, че храната, която поемаме в тялото си е и храна, и лекарство. И няма как да е иначе. Това, което слагаме в организма си ни храни, разболява и лекува. И ако се храним по подходящ за нас си начин, може да очакваме да спестим на себе си и тялото си доста хипотетични неразположения и болежки.
Разбира се, нито ще се сдобием с вечен живот, нито можем да избегнем удар с твърд, тъп предмет. Но животът, който ще изживеем, ще бъде значително приятен и лек.
Отново както при всички древни народи, Аюрведа разглежда човека като общност от физическо и духовно, енергийно тяло. И всяко действие и нужда на физическото обяснява с тази връзка с енергийното, наречено Етер ( Акаша).
Именно заради това един от основополагащите й принципи е Умереността във всичко. Няма как да не направя паралел с нашата си, старобългарска мъдрост. Нали и нашите древни ни учат как „Нищо прекалено не е добро“.
Другото основно е липсата на задължителност. Аюрведа учи и обяснява. А как ще постъпи човек, зависи от неговото собствено решение. Това е и основният принцип на индуистките религии. Те показват какво е хубаво да се направи, но не го изискват. Оставят решението на отделния индивид.
Тази примиреност, според моето скромно виждане, е причината за тяхната умиротвореност, но и за липсата на напредък. Но днес сказката ми е за храната.
И последна уговорка преди да я отпочна. Никак не съм се отклонила от всемирния принцип на единството между човека и природата и географския район, в който е създаден. Именно защото са различни, всеки един от нас следва да се храни с храните, предлагани от климата и почвата на неговото си място, да се съобразява с традициите на неговите си древни. Защото те са съобразени именно с особеностите на мястото и бита на хората.
За сметка на това, след запознаване с основните принципи на индийската наука за хранене установих, че в нея се съдържа голяма част от всемирната мъдрост. В нея открих и старите съвети на бабите ни, и принципите, узнати от други народи при пътуванията ми. И няма как да е иначе! Всички сме хора, устроени сме по един и същи начин. И всеки е достигнал до мъдростта за правилно функциониране на човешкия оранизъм.
Затова не предлагам сляпо спазване на индийската наука за хранене. А само поглед върху нея. За да извлечем някои общоприети принципи и да преценим дали е добре да ги приложим в някои части и към нас.
И тъй като си е цяла наука, аз предлагам наистина само поглед, без да претендирам за изчерпателност и пълнота. Ще се опитам да покажа основните й принципи, преведени, както обичам да казвам „на простоцарски“. Така ме впечатли навремето онзи чудесен български филм „Тринайстата годеница на принца“, че трайно приех в речника си голяма част от изразите на героите му.
В този дух ще отпочна с по-общи принципи на всемирната наука за храненето.
