Четяхме за някои от миловидните прекрасни цветя как се хранят с разни дребни насекоми. По нищо не им личеше на тези нежни красавици, че хищници го разиграват.
И за да е пълно съпреживяването, Дона се опитала в гръб да ме нападне. Ама зоркият обектив на Ралица я хванала, та на следващия кадър любов към цветята се наложи да бъде демонстриран.
След градината решихме да отидем в един от Фавелите на Рио ди Жайеро. Или, по народному – едно от гетата. Като една от забележителностите ги определяха туристическите справочници. Не можехме да пропуснем.
Фавела всъщност означава гъсто заселен квартал в градовете на Бразилия. Обикновено, както е и в Рио, разположен на склонове на хълмове и планини. Жилищата са строени без правила и градоустройствени планове. А поради тази причина няма и развита градска инфраструктура.
Голяма част от съвременните фавели възникнали през 1970-те години. Именно тогава значително се увеличило обедняването на населението и била засилена урбанизацията в Бразилия. Днес най-много фавели имало в Сао Пауло.
Не знам за бедността на живеещите във фавелата. Но за туристическото око накацалите по хълма шарени къщи определено бяха весела гледка. И буквално бяха накацали те. Сякаш няколко деца са изработили този грандиозен проект в часовете по трудово възпитание.
Освен като интересно, и като много страшно място го описваха справочниците. И яхнали вълната на това наплашване, няколко млади хора предлагаха „екскурзия до фавелите“. Добре че има достатъчно немислещи хора, та изкарваха добри пари хайваните.
А то при малко разум би следвало да се замислиш – а като е толкова страшна обиколката, защо изобщо се рискуват тези туристически животи? В крайна сметка, подобно посещение не е по-важно от безопасността. А то не само не е забранено, ами и туристическа обиколка се предлага.
И поне по няколко пищова и други хладни оръжия да бяха препасали водачите. Че то така, с голи ръце, как ще ни защитават от страшните страшки в квартала?
Оставихме с мир немислещите и тръгнахме към квартала. Спазвайки правилото всичко да се случва по светло, проблем не бива да се предвещава. А че винаги и навсякъде може да се случи, може разбира се. То и цял живот в къщи да прекараш, един път ще излезеш и саксията с петунии на най-добрата съседка на света може да ти падне на главата.
Прегърнали доброто си отношение към света, стъпихме на стълбите към квартала. А там си играеха сладки малки бразилчета. Не ги интересуваше къде живеят и какво мислят за квартала им. Бяха просто красиви и усмихнати деца.
Както и в други подобни квартали по света, и тук всеки беше боядисал къшата си с каквато боя има. А сред шарените къщи животът си течеше напълно обикновен. Нямаше убийства, наркопласьори не се гонеха по улиците. Хората просто си вършеха ежедневните дейности. Или седяха на кафе с изглед към красивия град.
Гледайки от високо града, се сетих за прочетеното за местните жители на съвременния град. Кариока наричали те себе си. Което в превод означавало „домът на белите хора“.
И как се стигнало до това?
Преди да ги колонизират португалците, територията на днешния град била населявана от поне 7 групи племена, говорещи 20 различни езика.
И всички те били избити от новите владетели на племенната територия.
След първите нашественици пристигали нови и нови вълни португалци, търсещи по-добри условия за живот. И толкова са много днес те, че образуват втората по големина общност с португалски произход след тази в Лисабон.
Португалските пък нашественици си докарали роби. Главно от Ангола и Мозамбик.
И, избили местните индианци, днес белите и черните съставляват основната част от населението на града.
И всички те говорят португалски. Всъщност, Бразилия е единствената страна в Южа Америка, чиито жители не говорят испански. Нали останалата част от континента била попаднала под владичеството на испанския крал.
Португалски си говорят всички и до днес. При това само и категорично португалски. Англоговорящи ние почти не срещнахме. Налагаше се да контактуваме дори с младите хора по рецепциите на хотелите с помощта на „гугъл преводач“.
