Приключихме с Карнавала в Рио и тръгнахме по стъпките му. Както беше чела Ралица, надолу по крайбрежието той продължавал поне още няколко дни.
И кацнахме в Салвадор. И той, както и Рио, беше превърнат в един огромен и шарен Карнавал. Много пъти съм споменавала най-основната ценност на хостелите. Липсата им на претенциозност и мащабност ги прави удобни за разполагане в идеалните центрове на градовете, че и близо до туристическите забележителности.
Така беше и с хостелът ни в Салвадор. В идеалния център на историческата част Пелуриньо, насред павираните улички. Само че по тях тези дни преминаваха карнавалните шествия. И бяха оставени на волята на танцуващите. И затворени за автомобили. Та, таксито от летището ни стовари в началото на шествието. Не че нещо особено. Но преодоляването на не дотам дългата улица с багаж се оказа добро предизвикателство. Просто нямаше от къде да се мине. Нямаше къде да се стъпи. Отвсякъде ни заливаха шарени тълпи.
Добрахме се някак и след някакво време. Само хвърлихме багажа и се изстреляхме навън. Както вече казах, време за губене нямаше.
А навън ситуацията се подготвяше. Площадите и улиците се пълнеха с хора. А аз вървях и снимах.
Нямах време за никакви други щения. Само дето покрай количка за храна минахме.
Не че бях особено гладна, но така вкусно замириса! И няколко тенджери все готвени ястия. Тъкмо да се зарадвам, че и тук все още си пазят готвената храна. Оказа, че типично по африкански, осреднили бяха тук и ситуацията с храната. Готвени бяха ястията в танджерите. Само че не точно готови манджи представляваха, а сосове и съставки за сандвич.
Нищо, подредила се бях веке. Пък и мозъкът беше предал сигнал на тялото, че ще се яде. Късно беше да отстъпвам.
И се започна едно сандвичово творене. Разряза милата жена огромна питка. Попита ме с какво го искам. И никак не бях подготвена с отговор. За да отговоря, трябваше да имам яснота относно съдържанието на съдовете. А аз такава нямах. Затова, усмихнах се и казах, че искам да ми направи нещо типично. Така де, като ще се вкарват калории, поне и образователна част да има процесът. И затракаха капаците на тенджерите. И черпак след черпак се насочваше към разрязаната питка. Вече всичкото съдържание не помня. Но че имаше готвен боб, пържени скариди и нещо като лучена яхния, си спомням. И не се изчерпа с това богатството на сандвича ми. В общи линии, когато приключи с него дамата, аз се бях нахранила само от потресаващия му вид. Толкова много продукти и по такъв немислим начин съчетани.
Осъзнах за пореден път, че съвременните чернокожи бразилци са потомци на предците си от Африка. И няма как да имат типична кухня, доколкото години наред не са имали възможност да си я приготвят. И в типична за тях кухня се е превърнала комбинацията от остатъците от господарската трапеза. Точно на това приличаше моят сандвич. Натрупани множество различни манджи върху питка хляб.
И до друго важно знание стигнах покрай тази количка.
Започна всичко с вида на множество чернокожи дами, облечени като робинята Изаура. Нямаше как да не се снимам с тях. И се снимах.
И с такива облекла дами започнах да виждам навсякъде. И при поредния разговор с местните се изясни мистерията с облеклата.
Всъщност, Карнавалът, какъвто го познаваме ние, е осъвременен вариант на стар празник на робите. Именно в техните колиби се зародил в онези злачни времена. Те сътворили танците, песните и шествията. И много робски години си го осъществявали.
След отмяната на робството за още много години Карнавалът бил забравен. Презрян от белите и потънал в неприятните спомени на черните от тъмните години.
И всъщност, преди не много години бил възроден. И отново чернокожите жители на Бразилия го извикали от миналото. И възкръснал Карнавалът от гетата на Бразилия. С гореща кръв са бразилците. И вместо да го отбягват, го прегърнали. По официалните трибуни на Рио му придали бляскавост и лъскавост. А в истинския му вид Карнавалът шества по улиците на страната. В онзи свой стар изконен вариант. Затова обличат хората дрехите на лишените си от лична свобода деди и тръгват по улиците с техните танци.
И в Салвадор се вляхме в истинския, автентичен и жив Карнавал. Още повече, за разлика от Рио, основното население в града бяха именно чернокожите. След около час по улиците му трябваше да се подсещам, че не съм в Африка. Въпреки че всичко наоколо създаваше подобно усещане. И хората, и облеклата им, и музиката, и храната.
Постепенно се събираха участниците. Някои довършваха вечерите си. Други вече бяха по местата си. И празните улици се готвеха да поемат карнавалните тълпи.
С падането на тъмнината събраните множества се оформиха на публика и шествие. Въпреки че рязка граница между двете нямаше и не можеше да има.
И започнаха да шестват различните групи шарено облечени хора. Всяка група се предвождаше от свирещи мъже. А зад тях танцуваха останалите. Минаваха покрай публиката. А публиката се вливаше и тръгваше по техния танц.
Тръгнахме и ние с поредната танцуваща група. Вляхме се в тълпата и се понесохме с нея. Незабравимо усещане ни подари този Карнавал!
За спокойствието на участници и гости се грижеха господата от полицията. И бяха те навсякъде. И върху нарочно изградени пунктове. И непрекъснато сред тълпата.
Както винаги съм казвала, основната роя на полицията трябва да е превенцията. Нека зломислениците да знаят, че патрулката кръжи непрекъснато и всеки момент може да се покаже иззад ъгъла, пък ще си помислят дали да извършват нередност някаква.
Така и тук. Без да притесняват никого, полицаите се движеха непрекъснато сред хората.
Присъствахме и на полицейска гоненица. Мъж един бягаше, а след него няколко полицаи. Какво беше станало и какво се случи след това, не разбрахме. Интересна ми беше реакцията на тълпата. Или по-скоро липсата й. Всъщност, ние и останалите туристи бяхме най-впечатлени. Останалите просто продължиха празника си. Дали защото подобни гледки бяха обичайни, или защото нямаха причина да се страхуват?!
А тълпата беше истински качествена от към количество.
Само едно нещо не можеха да предотвратят служителите на закона. Мръсотията. В ранните часове на утринта тя беше погълнала всичко наоколо. Обувките ни трудно се отлепяха от улиците. Какво ли не се изливаше по тях. Така буквално да лепна в мръсотия не ми беше случвало. Не смеех да си мисля какво шеще да е на другия ден.
И нямаше нужда да мисля. Просто го видях.
Едно от предимствата да пътувам с приятели е, че получихме самостоятелна стая в хостела. Само за нас трите. Направо си беше ВИП салон. И не стига, че самостоятелна. Ами и с най-вълшебната тераска над улицата. Над Улицата с Карнавала. И Шумът от Карнавала. То не че някой спеше. Не се спи в дните на Карнавала! И бразилци спазваха тази максима изключително съвестно. Спазвахме я и ние. Така и така нямаше да се спи, чинно си шествахме с другите до ранни зори.
И тогава поредната карнавална нощ свършваше. При това свършваше доста организирано. Не разбрахме дали имаше краен час, но в рамките на не повече от половин час всички се разотидоха.
И улицата ни изведнъж остана тиха и пуста. Само множеството хартиени ленти, опаковки и чаши наоколо ни даваха сигурност, че не сме сънували току – що отминалите шествия.
Чак необичайна беше настъпилата тишина. Всички заспаха.
Но не продължи дълго тази тишина. На мястото на разотишлите се танцьори пристигнаха чистачите. Цели орди. Не можеха бразилци да бъдат тихи. И чистачите не бяха. И шумно и весело се заеха с чистенето. И когато в ранния преидобед излязохме, заварихме блестяща от чистота улица. Както ми беше невероятно как може да се извърши толкова мръсотия за една нощ, така невероятно ми се струваше да се изчисти до такъв блясък града за няколко часа. Невероятна организация бяха осигурили управниците на града.
На всяка карнавална нощ отговаряха с орди чистачи. И Карнавалът протичаше в добри хигиенни рамки.
И това беше само историческата част. Салвадор се оказа доста голям град.
