Селото на костенурките до Ифати, Мадагаскар.

След парка с баобабите Reniala park дойде ред на Селото на костенурките (Turtle’s village). Таксата за едночасова разходка бе 20 000 ареали на човек.

Намираше се буквално на няколко метра от баобабовия парк. Отново ни пое парков водач. И поехме заедно по парка.

Преди да бъде създаден, на изчезване били симпатичните костенурки. И ги убивали местните, и ги ядяли. Но сега вече били защитени. И свободно си живеели в парка.

А живеели в парка два вида костенурки. „Starу turtle’s“ (звездовидни костенурки) и  „spider turtle’s“ (паякови костенурки). 3 500 бил общият им брой.

Първо ни посрещнаха„Starу turtle’s“. Не разбрах защо на звезда са ги кръстили, но специфична бе украсата им. Може би именно тя наподобявала на звезда на кръстниците им.

Достигали полова зрялост едва на около 25 – тата си година. До тогава и полът им не можел да бъде определен. И не че им липсвали половите органи, както си мислех в началото. Били си те на мястото. Само че трудно видимо било то под дебелата кора. А когато достигали 25-годишната си   възраст  се оформяла конкавна(вдлъбната) форма в долната част на кората на мъжкия. Това именно му позволявало да извърши съвкуплението. И по това започвали да различават и пола му.

3 пъти били фертилни в годината представителите на този вид и снасяли женските от 1 до 6 яйца. А след като ги излюпят, оставяли ги сами да се развиват. И не се справяли малките с внезапната си независимост. Едва 5 процента оцелявали. Останалите ставали храна на всякакви змии и земноводни.

Змиите дебнели и яйцата. И с удоволствие се облажвали при сгода. И чакаше една такава представителка на змийския вид в ограденото място за костенурките. Не били опасни за хората змиите в парка и спокойно преминахме покрай нея. Пък и бяхме свикнали вече с присъствието на змии в другите паркове.

Заведе ни водачът ни до костенурковата детска градина. Не бяха едри„Starу turtle’s“ по принцип. Но малките си бяха истински малки. На 4 годинки било малкото до съдинката за вода.

А в ръката си взе водачът ни бебе на 8 месеца.

Малко по – навътре в гората навлязохме в територията на „spider turtle’s“. Тяхното наименование бе ясно. Същински паяжини по корите им бяха изрисувани. И бяха те значително по – едри от съседите си.

А по резките в паяжинната част на кората им се брояли годините им. И на 60 лета била тази.

Тези костенурки, пък, по едно яйце годишно снасяли. И също като другите, оставяли малкото на милостта на съдбата си след излюпване.

А се хранели и двата вида основно с листа. И плодове биха хапнали, ако има. А зимата хибернирали. Заравяли се за 6 месеца в земята и потъвали в зимния си сън.

Към края на парка полева лечебница бяха организирали стопаните на парка. И скупчили се бяха няколко костенурки. Всяка от тях здравословен проблем си имала. Коя недохранена, коя изнемощяла. И помагали си взаимно с близостта си.

А в края на парка и истинска ветеринарна клиника бяха изградили за     заболелите костенурки. Истински се грижеха за подопечните си стопаните на парка.