Дойде денят и за официалното ми запознаване със сеноте.
Досега го бях видяла сал веднъж. За съществуването му прочетох и в Чичен Ица.
Но съзнателно разбрах какво е при големия Свещен сеноте.
Самото наименование Сеноте ( Cenote) означавало на езика на мая „кладенец“. И представлява „дълбока, широка яма в земята с карстов произход, която има кръгла форма и е пълна с вода. Характерна била за Мексико, най-вече за Юкатанския полуостров. Получава се при пропадане на варовикови скали и позволява излагането на подпочвените води на повърхността. Има няколко вида сеноте: отворени, полуотворени и подземни или в пещера. Тази класификация е пряко свързана с възрастта на съответния сеноте, като зрелите сеноте са напълно отворени, а най-малките запазват непокътнат купола си. Подобно на много други геоморфологични структури, сеноте са преходни структури, които могат да бъдат запълнени или изсушени, превръщайки се в част от това, което е известно като палеокарст“.
Или накратко, „Сеноте са повърхностни връзки с подземни водни тела, които в диаметър могат да достигнат до 10 метра. Само на полуостров Юкатан в Мексико има над 6000 различни сеноте“.
А този, при който пристигнахме ние, бе допълнително украсен с потапящите се във водата му отвесни лиани. Което, междупрочем, се оказа твърде рядко.
И били използвани сеноте от древните мая основно като източник на вода. Заради дълбочината и широчината на кладенците си, те можели да осигурят достатъчно вода през цялата година.
Използвали древните мая сеноте и за по-малко прозаична цел. И в тях извършвали част от жертвоприношенията си.
Водата в сеноте често била много прозрачна, тъй като идвала от дъждовете. Филтрирала се бавно през земята и така крайно намалявал броя на суспендираните й частици.
В много случаи тези образувания били „зони, където части от пещерен покрив са се сринали, разкривайки основна пещерна система. Благодарение на еволюцията на карстовия масив, сеноте започва като подземна камера, произведена чрез разтваряне на варовиковата скала чрез проникване на дъждовна вода. Накрая, тъй като кухината се увеличава по размер, сеноте може да завърши на повърхността, поради срутването на купола.
По целия свят те привличат пещерни изследователи, любители и водолази, които документират обширни наводнени пещерни системи“.
Чак на изследователи не се изживяхме. Но тръгнахме по множеството през пещерата. И стигнахме до сами водата. И се наградих с гледката отдолу.
И в него потопи местният ни водач групата във водата. И ги поведе към подводната част на езерото-кладенец.
А за таквизи индивиди като мен, дето още не изучили изкуството да плуват, предвидили бяха любезните домакини жълти пластмасови дъски. Че да се качат неплуващите върху тях, а водачът да ги тегли след себе си. И да успеят и те с останалите на подводната красота да се насладят.
Не бяхме ние информирани от българската ни агентка, че подобно нещо ще ни се случва. Че и с бански не бяхме се приготвили. Причините ще изложа по-късно.
А в онзи ден изпратихме останалите под скалата. А ние се изпънахме върху множеството хамаци, окачени наоколо. Подобни хамаци имаше почти навсякъде, където успяхме да отидем.
И като потънах в един от тях, дори не се опитах да дам път на съжалението. Погледът ми се зарея в палмовите листа над мен. Тишината ме прегърна нежно. А хамакът напевно ме залюля в прегръдките си. И беше истински прекрасно!
