Тулум – един от най-късните градове на маите в Мексико

Отнесе ни един от дните ни в Мексико и към друг град на маите, Тулум.

Един от  най-късните им градове. И един от малкото, строени не във вътршеността на страната, а на самото крайбрежие.

Достигнал разцвета си древния град през 13 – 15 век. За разлика от Чичен Ица, който испанците заварили в руини, Тулум просъществувал цели 70 години след началото на испанското завладяване на региона.

И след като испанците трайно се настанили, донесли с жаждата си за богатства, също и болестите от тъмното и мръсно европейско средновековие. Върлували тогава сред цивилизована Европа и чумата, и дребната, и едрата шарка. И ги донесли цивилизованите нашественици на здравите варвари. И не понесли древните мая тежестта на непознатите им болести. Медицината им в онези времена насочена била към превенция и борба със своите си дребни болежки. И започнали да измират жителите на древния Тулум. И постепенно потънал в руини градът.

Така го намерих и аз.

Като паметник на миналото му величие се издигаха останките от древните постройки.

Най-вероятно, Тулум служил някога като важно пристанище на мая.

Именно  като фар за идващите канута смятат учените, че било използвано малкото светилище на Пирамидата Ел Кастило (El Castillo). От своеорбазните му прозорци се виждал отсрещния  бариерен риф.

А висока е пирамидата  7,5 метра.

И е построена, според изследователите на града,  върху предишна сграда, която  била колонирана и имала покрив, изработен от греди и хоросан. (Изобщо, построяването на нова пирамида въху стара, си било обичайна практика за древните мая).

Също така, изследвайки самата постройка, достигнали те до извода, че на няколко етапа преминало изграждането й. И явно в един от тези етапи, издълбани били змийски мотиви в преградите в горните помещения.

Вдясно от Пирамидата Ел Кастило изграден бил и Храмът на Низходящия Бог (Temple of the Descending God)

Наименованието си храмът получил от поставения релеф над вратата му. А той изобразява обърната с главата надолу мъжка фигура. Някои археолози смятали, че този каменен релеф изобразявал Ah-Muzen-Cab, Богът на пчелите и меда на маите. Двойникът му, пък бил Colel Cab, Богинята на пчелите.

Състои се  Храмът на низходящия Бог само от една стая с врата на запад. А тясното му стълбище било построено върху друг храм, който  послужил за негова основа.

Днес изследователите установили, че при пролетното и есенното равноденствие лъч слънчева светлина прониква през вратата му.

Значително запазена бе и друга сграда в древния град. Храмът на стенописите (Temple of the Frescoes)

Намираше се храмът на стенописите  в самия център на града. А наименованието си получил от намерените в него множество  останки от стенописи върху мазилката. Стенописите били изпълнени  в черно, зелено, жълто и предимно червено. И  изобразявали  женски и мъжки божества, преплетени змии, както и предложения, посветени на боговете, като цветя, плодове и царевица. В един от фризовете видяли учените изображение на  Бог Itzamnа, създателят на Бога на маите.

Всички тези стенописи довели археолозите до извода, че Храмът на стенописите  имал истински важно социално и религиозно значение.

Представлява Храмът на стенописите  малка двуетажна сграда.

Две стаи били изградени на на първия му етаж. И 4 монолитни колони, образуващи входните пролуки.

На втория му етаж изградено било  единично малко светилище. А над вратата му имало ниша с фигурата на низходящия бог.

И този храм на етапи бил граден.

По време на първия му етап  издигната била камера с олтар, стенописи по фасадата и вход, украсен с човешка фигура с наведена глава.

А при втория етап били съградени галерия с входове, оформени от няколко колони и украсени с гипсови фигури. По – късно част от галерията била изпълнена с камък, който да се използва като основа за горния храм.

И целият бил оцветен. Намерих в комплекса снимка на предполагаемия изглед на храма във времената на величието на Тулум.

Изобщо, доста цветни били постройките на древните мая. Намерих и рисунка на част от града. С оцветените си сгради.

Останали от онова величие днес останките на множество жилища на аристократи, храмове и други обществени и лични постройки.

Останали и останките на постройки на самия край на града. Съвсем върху стръмните скали пред морето.

Именно те давали защита на града. А откъм сушата защитен бил градът с  крепостна стена, чиято  дебелината на места  достигала до 8м.

Заради местоположението на Тулум предполагат днес учените, че пристанище за търговия  бил той. Именно под него имало образуван пробив в морските скали, през който можели да навлизат канутата на древните мая.

Няма днес търговия под стените на града. Стои си, обаче, прекрасният залив. С най-лазурната морска вода. И най-белия пясък. И се стичат туристите на тази хубавина.

Оказа се, че не само на турстите любим бил той. Стичали се към него и морските костенурки. За да снесат яйцата си на него. И заради това бил плажът около Тулум  защитена територия.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език