Множество скални манастири имаше в Молдова. И ми даде обяснение на това един от разпоредителите.
От незапомнени времена молдовските храмове били дълбани в стръмни планини и скалисти брегове на реки. За местното население храмовете били не само жилище на монасите и място за отправяне на молитви, но и защита от врагове под формата на крепост.
Един от тях бе Скалният манастир над село Сахарна. На 120 км северно от Кишинев, изграден в скалите на десния бряг на Днестър в село Сахарна.
Обявена била зоната около селото и манастира за природен резерват Сахарна. Простирал се резерватът върху Приднестровската равнина. И според учените, имал уникален природен ландшафт. Огромни скали ограждат дефилето. 16 км била дължината му. Високи и стръмни са скалите му. И Днестър река се вие между тях. А от другия й край – селски къщи. Това е молдовската земя. Простичка, но истинска. И истински красива.
Не били никак малко те във времената на Средновековието. И именно в подобни скални манастири намирали укритие и защита и монасите, и местното население. В скалните стаи се укрепвали и от тях съпротива на нашествениците оказвали.
А след време и селище издигнали остреща хората. Сахарна го назовали. И живеят и до днес в дървените си къщи наследниците на онези древни основатели.
А на една от скалите, ограждащи манастира в защитна стена и чудо се случило. На най –високата, наречена скалата Гримидон.
Легенда битува сред местните. Как някога лицето на Божията майка се появило на монах от скалния манастир. Отишли след това монасите на върха на скалата Гримидон. И там отпечатъкът на Света Мария намерили. В камъка изсечен. И приели монасите това за божествено послание за „Божествената чистота“ на мястото.
Година по – късно, на мястото на камъка параклис издигнали.
И оттогава хиляди поклонници се стичали година след година, за да проходят пътеката на Света Мария. И да стигнат до свещеното място на най –високия връх около Сахарна. Този древен отпечатък превърнал манастира в едно от най – големите места за поклонение в Молдова.
Близо до основната църква на манастира и аязмо открили монасите. И намират изцеление на болежките си в лечебните му води вярващите. А и по-млади си тръгвали, според сказанието на монасите.

