Страх от новата нежелана реалност

Участвах и аз, барабар Петко с мъжете, в „черния петък“. То, аз нямаше и да знам, че го е имало. Ама добра приятелка ми се обади да ме стресира с нуждата да се пазарува сега  и веднага.

И хубаво, като се е рекло, купих си и аз нужна една такава вещ. Само дето адресът за доставка бях сбъркала. И нали беше петък, целите събота и неделя употребих в това де се опитам да я пренасоча, както е модерно да се нарича.

И какво се случи ли? Ами, нито в сайта на продавача, нито в сайта на куриера не намерих възможност за жива връзка с когото и да било. Просто нямаше посочен телефон. Никакъв. Нямаше възможност и за интернет разговор посредством така наречения „чат“. Попълвах два дена всякакви „форми“ и бланки на двата сайта. За моята средна интелигентност, всяка ми отнемаше по около 15-ина минути. И все се оказваша под самия край на попълването, че съм с няколко символа над нормата. Или графата, предназначена за номер на улицата, съдържа, например две полета. И нямаше на кого да обясня, че номерът се състои от три символа. И всякакви подобни недомислеци. За сметка на това „формите“ са така категорични и безцеремонни, че без да им уцелиш капризите, просто няма как да преминеш към следваща стъпка. При това всичко се случва въпреки емоциите и желанията ми. Не е като е в жив разговор с друго човешко същество, на което можеш да обясниш, пък и то да ти обясни. Неумолимостта на машината е категорична.

Знаете ли, до сега не се бях стреснала особено от заобикаляащата ни лудост в течащата година. Но ето в този един момент, се скърших.

Че има болест, има я. Че е страшна за някои, страшна е. Че умират от нея хора умират. Повечето от липса на оранизация и адекватна помощ, но нейсе. Отидоха си много хора. И това е факт. Отидоха си  и от много други болести. Отново поради същта липса на адекватна помощ.  И основно заради факта, че човешките същества по природата си не са безсмъртни.

И се вдигна един страшен шум заради тази една сред многото други болести. И все си мислех какво ли ще ни пробутат и подплъзнат така, тихомълком, криейки се зад тази една от многото болести, съществуващи напоследък.

Конспирации всякакви се завихриха в тази насока. От икономическа криза, до така нареченото „чипиране“.

За последното не ме е страх. Особено след като осъзнах, че страхът е малко ненавременно закъснял. На практика, всички ние сме си чипирани от доста врме. И настъпи този процес отново така бавно и неусетно. Имаме мобилни телефони и кредитни карти. И се знае за нас всичко от всеки, който има нужда от подобна информация. Не е необходимо чиповете да са в телата ни. Те са в нас. Непрекръснато, както биха били и другите, в телата ни.

И се случи това доста изкусно и умело. Искате ли телефон, който да ви забавлява, да можете да си вършите и работата си чрез него, направо като мини компютър? –  Ама разбира се, че искаме. Като зомбирани всички ние се втурнахме да придобиваме тази благинка на съвременната ни цивилизация. И все по-нови, и по –нови модели искаме. Че повече работа да си вършим. И повече памет да имаме. И повече какво ли не да се случва. И без да искаме, доброволно даваме информация за местоположението си и всякакви други данни. Е да, местоположението можем да го изключваме. Но тогава няма да можем да ползваме навигацията. А тя е такова удобство! Защо са ви карти? Чак е смешно. Във века на навиацията, защо да се връщаме така назад? И си го включваме ние.

И никой не ни е насилвал- сами се чипирахме. Не само доброволно, но и с желание.

Кредитните карти. Първо беше – удобно е да ги имате. Какво ще носите пари с вас, не е безопасно. А така, с една карта, разплащате всичките си покупки. Че и сметките,беля. Ама, леснинка и хубавинка! И всички доброволно ги поискахме. Не само че никой не ни насили, но и одобрение чакахме. И се стараехме да го получим. Че и данни лични всякакви давахме и лично, и по телефон,  и както ни го поискат. Все за наше улеснение. После същите тези кредитни карти станаха безконтактни. И отново за наше удобство беше. Да не се затормозяваме да помним едни четири цифри. И всички отново благодарихме за поредното улеснение. А то и образованието напоследък така се срина, че за някои вече запомнянето на четири цифри си е истински непостижимо. И ето, за тяхно удобство,  в удобния момент се появиха безконтактните карти.

Е, скоро може да въведат и въвеждането на чиповете в кожите. И отново за наше удобство ще бъде. Какво ще ги носите тези пластики, пък и да ги забравите може в нужния за покупка момент. Ето, като ти е в кожата, направо си решаваш всичките проблеми в двата свята – и в този, и в отвъдния. И съм сигурна, че масово хора ще поискат да се възползват и от тази поредна благинка.

Та, нищо не е задължително, дами и господа. И за нищо не сме насилени. Доброволно си го искаме. Че и благодарни се чувстваме, беля.

И стигнахме до вирусът. Не напразно корона носи. Царска му е ролята.

Тихомълком така някак, между страшките от трупове по детските площадки, споровете за полезността и вредността на маските, стигнахме до момента да няма с кого да говориш.

Във връзка с пандемията голяма част от сайтовете на търговци изчистиха възможността за жив телефонен контакт. Поне моите наблюдения са такива. Попълнете тази „форма“, ние ще ви отговорим с генериран бланкетен отговор. А да се оплачем? Ама разбира се, че можете. Попълнете нова „форма“ и ние ще ви отговорим с нов генериран автоматичен отговор. А да попитаме нещо за продукта? Ама, ето ви, за ваше удобство множество от най-често задаваните въпроси и отговорите към тях. Ама няма го моят. Е, най-вероятно и за това ще има „форма“ за попълване. И нов напълно безполезен отговор.

Но, важното е, че всичко това е с оглед моята и нашата  сигурност. Всъщност, така се грижат за нас. Конкретният сайт вече дори не ми предоставя възможността да платя след като получа и видя с очите си продукта. За моя безопасност, мога единствено да „платя безопасно“ с кредитната си карта. Дори това словосъчетание са използвали. За допълнително внушение на ценността и грижата. Че то размяната на пари до риск води. Пък пандемия, нали разбирате,  страшно е. А ако след като платя така безопасно, нещо не ми хареса, или не искам да го получа този въшебен подукт? Ама, моля ви се, подготвили сме за това „форма“ за попълване. Поне няколко пъти ще ви върне в началото. Но иначе е много удобна. И всичко е за моя безопасност .

И отново, оправдавайки се с пандемията, ни призовават да си останем по къщите си, да избягваме контактикте. Че това да контактуваш с други живи хора си е най-опасното нещо на света.  Да му се чудиш на този свят как е оцелял толкова столетия с тези неконтролирани контакти. И тук идва готовият шаблон „То едно време друго е било. Сега друг е животът.“

И контактите изведнъж се превръщат в опасни.

Опасни са, ами. В човешкия интелектуален разговор могат да се породят въпроси. Че и търсене на отговори. А така само беля ще се отваря на управляващите. Я си стойте по къщите! Не говорете с никого, не се срещайте с никого. За ваше удобство, има сайтове за покупки. Плащате безопасно с кредитна карта, донася ви го безопасно и анонимно куриер. И си седите в къщи и се хипнотизирате единствено и само от поднесената информация от телевизията.

А да излизате не е редно. То вирусът е страшен. Пък и ако излезете, ще вземе да видите, че действителността не отговаря насъвсем на предоставената ви за нея информация. И пак въпроси може да се породят. Пък и ще срещнете някого, ще се разговорите…и ще настъпи опасността от по-горе.

И ето как, бавно и полека, без насилие, а за моя безопасност  и сигурност, ме изолират. От всички и всичко. От живота. Вече нямам контакт. Да, с някои сайтове. Да не правя от мухата слон и да не създавам паника.

Вече не виждам и лицата на заобикалящите ме хора. Всички са маскирани. За наша сигурност. Така ли? Микроскопичният вирус не можел да мине през широките отвори на нишката на платнените маски. А че след 20-минутно носене те стават отровни и вредни за носителя, също се неглижира. Е да, ще кажете, всеки трябва „правилно“ да ги носи и да ги сменя своевременно. Като лекарите. Ми да, и толкова лекари си отидоха. А не мисля, че има дори капка съмнение, че някой от тях си е позволил да носи маската си „неправилно“. Разбира се, ще има удобно възражение и на това.

Измислянето на всякакви конспирации и възражения ни отнемат, обаче, енергията. И спираме да виждаме в какво превръщаме светът си. Това ли ще е животът ни? Свят без контакти и без лица.

Не искам да създавам паника. Само че мен вече ме обзе. За първи път. Два дена си блъсках главата в стената на машинното безхаберие и незаинтересованост. Отвсякъде ме срещаха хора с маскирани лица. И се уплаших. Не искам такъв живот. Не го искам! Къде е разумът ни? Толкова ли е лесно до ни го отнемат? И него ли?

И само се моля. Дано, Господи, и сега оцелеем! Дано не позволим да се обезличим! Дано се запазим като човеци!