Та, преживяхме си ние една такава вирусопандемия.
Нападна ни един такъв Вирус. От далечния Китай при нас на гости се довлече. Точно като руското „чудо юдо невиданное“. Уж маските го борят, пък се зароди сред народ, който си носи маски и по улиците от повече от пет години. Поне аз бях там преди толкова. И китаец без маска ми беше трудно да видя. Околната среда им дотам мръсна на хайваните, че са принудени да го правят. Ми, няма как. То не може всяка една джаджа, продавана по пазарите на широкия ни свят да е произведена по онез ширини, пък и въздухът им да е чист. За първи път тогаз видях такова изобилие от маски всякакви. И не за еднократна употреба, да речеш, не. Стабилни, многопластови. С клапи и устройства всякакви. И баш там, значи този Вирус да се зароди.
Ама ние, нали сме си народ хитър и устойчив, намерихме му цаката. С еднократни, мръсни и неефикасни маски го борим.
Нелогично ще кажете? Оказа, има си и за това напълно основателна и още по-логичната причина.
От няколко месеца го наблюдвам този ми ти Вирус.И смея да твърдя, доста го поопознах.
А и доста взе да ми се харесва, беля. И как да не?!
По дискотеки не ходи. Ами да, да не е някакъв див чалгаджия?! Той е интелигент! Ходи само по културни мероприятия. И най-вече обича концертите. Значи, утрепва се да ги посещава. То не трябваше места да му се освобождават в залата. За да не му пречат хората и с маски ги маскираха……… и все не му стига. Жаден за култура, какво да се прави.
Хубав Вирус! Разхожда се из парковете, не из прашните замърсени от коли и пушачи улици. Любезно напуска парковете в часовете, в които горките кучкари трябва да си разходя кучетата. Че то да си научиш кучето да върши естествените си нужди там, където ги вършат човешките деца и възрастни, си е направо нехуманно към горките животни. И Вирусът го разбира. И влиза в положение.
Ето, още една положителност. Обича животните.
Нещо децата недолюбва, та тях не обича да ги пуска в парковете. Ама то, обществето ни такова напоследък, модерно. Нали повече животните обичаме, а не хората. Та и той, в унисон с времето си.
И един скоклив такъв, подвижен се оказва. Че на въпросът ми „А защо не сложим плексигласови прегради в нашата бодра институция, че да могат хората да не си крият лицата по време на съдебен процес?“ – отговорено ми бе „Няма да се ефективни, защото вирусът може да ги прескочи“. А, ти да видиш, скокльо. Прескача прегради, не ти е майко работата. Жив и пълен с енергия. Спортист, как да го харесвам!
Само едно не ми харесва. Уж обича парковете, пък не мисли за околната среда. Обогати фармацевтичните компании с тези маски и ръкавици. Ама хич не се замисли – а колко точно ще си замърсим Майката Земя с тези отпадъчни найлонови продукти. Но, ще кажете, то пък чак идеален да бъде, не може и не бива. А и от друга страна, той само си вирее. Други измислят маските и ръкавиците.
Но доказа и нещо друго. Явно и чистоплътен такъв го раздава. В крайна мръсотия не вирее. Затова нашите управници, с великата им премъдрост, дадена директно от Боговете, повелиха носенето на маски и ръкавици. И народът ги послуша. И слава Богу.
Особено съм впечатлена от готвачите и хората в сферата на хранителното обслужване. Всякакви ритуали ползват, горките, само и само да го отстранят от себе си и хората.
Значи, като си нахързулят ръкавиците рано сутрин и започва бурна борба срещу вируса. Със същите ръкавици готвят, излизат да пушат, премитат пода ( че нали чисто трябва да бъде. От РИОКОЗ ще дойдат, ще видят мръсотийка на пода, не бива), пак готвят, сервират, пак пушат. Дето се казва, по голи ръце да бяха, все щяха да се изкушат да си ги измият поне няколко пъти на ден ( 1-2 пъти също не е прекалено малко). А така, с ръкавиците, устояват да изкушението.
И с маските така. Вади я послушният възпитан гражданин от джоба си. Смачкана, мръсна, поела бактериите от устата му, от джоба му, от цигарите, които пуши над нея. И я търкаля по няколко месеца.
И бяга Вирусът. Че то в такава мръсна среда кой би искал да вирее?!
И друго полезно направи великият Вирус. Изкорени до крак всички останали свои братя, сестри, близки и далечни роднини. Практически, и нещастните случаи премахна също. В крак с напредващото унифициране, обедини всичко в себе си. Хората вече не боледуват от нищо друго. Каквото и да ги пипне, то е „придружаващо заболяване“, или „нетипичен симптом“. Това от лека кашлица, до счупен крак, през ПТП и докторски инфаркт на миокарда, та чак до огнестрелна рана, всичко е „придружаващо заболяване“.
И като обобщение – културен, интелигентен, чистоплътен, спортист. Дори мацката от „Кавказкая пленница“ не може да му стъпи на нокътчето на малкото кутре. Както се казва, Вирус, та дрънка.
И мисля, че му намерихме и ние цаката.
Само едно ни остава. Да се преборим и с онези „барон Мюнхауз-овци“, които се изявяват от време на време. Надигат глас, разбираш ли, и ни обясняват, как те се жертват за нас, да ни спасяват, пък ний таквизи едни неблагодарници се пърчим. Едно мога да им кажа на великите саможертвеници. Ма недейте бе, не сме ви искали жертвите! Спрете да ни спасявате и ни дайде шанс да оцелеем!
Пък в крайна сметка, то като си вършиш работата, на която доброволно си се цанил и заплащане за нея, беля получаваш, то много на жертва не бие. Жертва е онова на Левски и Ботев. Дето гладни и дрипави са обикаляли и животът си дадоха за нашето добро добруване.
А да ме призовават днешните „жертващи“се да си стоя в уютния дом, кротко да си лежа на дивана и, обездвижвайки се, да си гледам послушно турския сериал, ми идва вповечко май. И да не пропускам да си хапвам вредната и пакетирана храна, с която трябваше непременно да се запася. Че то обездвижването и затъпяването не се оказаха достатъчни. И затлъстяване си било нужно. Че да се докара нацията до такава степен на болност, че някои кривоприели се за жертви, да се наложи да я спасяват.
Само че така само я погребват.
И слава Богу, качествените медици го разбират. И истински жертва и подвиг извършват те като споменават на изстрадалия ни народ нуждата от каляване, от здравословен начин на живот, от здрава храна и движение. По-малко са те и по – тих е гласът им. Но така е било винаги. Особено в трудни и бързи времена, в които имаме благословията да живеем.
Та, хубаво с вродената ни хитрост, борим нелогичните мерки. Да вземем да чуваме повече истинските медици! Онези, които си вършат работата, без да се изживяват като спасители и жертви. Ниско да им се поклоним за службата! И да вземем да си го живеем пълноценно този живот! Че той от Бога ни е даден. И не е прилично някак да го обиждаме като съществуваме, умрели от страх и вредности.
Човешката история ни доказа два основни факта. Първо, че сме смъртни. И второ, че освен от старост и инциденти, хората умират и от болести. Не че няма всеки от нас да тръгне към светлината. Но нека го направим, когато Бог е отредил. Да не се погребваме излишно приживе!
Слънчево е! Да излезем и да дишаме с гърди пълни! И с очи, широко отворени, да поемем цялата прекрасност на широкия ни свят. А след това да си опечем една оранжева и вкусна тиква и с близките си да я споделим. Сред смях и добро настроение.
Бъдете здрави! И още по-усмихнати!
