След многото автобусни преходи, най-после бях в Сукре. Другата, конституционната столица на Боливия. Въпреки че е на значително по-ниска надморска височина от административната столица Ла Пас (3 600 м), нейните 2 900 м. Също я правят една от най-високите столици в света.
Открит бил градът от испанците на 30 ноември 1538 година. И през голяма част от новата си, и позната нам история, Сукре е под влиянието на нашествениците си.
Днес с белите си сгради Сукре се счита за един от най-добре запазените испански градове в Южна Америка. А запазените му сгради и църкви го поставят под закрилата на Юнеско от 1991 г.
Все още планинската столица остава център на католическата църква в Боливия.
Тук се намира и Митрополитската катедрала на Сукре, наричана още Катедрална базилика на Дева Мария от Гуадалупе(Cathedral Basilica of Our Lady of Guadalupe). Построена между 1559 и 1712 г., катедралата на Сукре е седалището на Римокатолическата църква в Боливия.
Катедралата, както във всички испански градове, е разположена на неизменният централен площад, изграден в центъра на решетъчно строения град. И, както обикновено, този площад носил наименованието – Плаза де Армас. Известен бил площадът сред населението и като Пласа Майор( Централен площад). А по-късно прекръстен на Пласа 2 май ( Plaza 25 de Mayo).
Днес е обявен за културно-историческо наследство. А в центъра му се извисява паметникът на Антонио Хосе де Сукре, на който е и кръстена столицата.
Около площада са разположени Каса де ла Либертад, Столичната катедрала и сградите на Общинското кметство и правителството.
На същия площад е и помпозната сграда на Националния дворец. Строена като президентски дом на Република Боливия. Само че след Федералната война централата на правителството била противоконституционно преместена в Ла Пас. И президентският дворец така и не успял да изпълни предназначението си. И днес се използва от сегашното автономно правителство на префектурата Чукисака.
Съвсем недалеч е и Базиликата Сан Франциско де Чаркас (Basilica of San Francisco de Charcas), храмът на францисканския орден в град Сукре.
Строежът й започнал през 1539 г., когато Францисканците получили като дарение парцел земя с цел изграждането на храм, посветен на Сан Франциско де Асис. Малко след това, друг добър самарянин им дарил съседния парцел, за да бъде построен към църквата и манастир на ордена.
Работата по централния кораб на църквата е завършена през 1580 г. и още на следващата година църквата на Сан Франциско де Чаркас е открита, въпреки че строителството на страничните параклиси продължава през следващите години.
Интересна история е преживял този божи храм.
И започва тя по време на „Либертарианския вик“ от 25 май 1809 г., първата латиноамериканска революция през 19 век. Камбаната на кулата на Сан Франциско, наречена днес „Libertad“, била ударена като знак за започване на революцията.
Не се харесало това на новия президент на страната, Антонио Хосе дьо Сукре. Не бил той от Францисканския орден, принадлежал към ложата на масоните. И в знак на отмъщение, през 1825 г. отчуждил Сан Франциско и го прехвърлил в собственост на военното министерство. И военните ползвали години наред църквата и манастира към нея за конюшня и склад за оръжия и боеприпаси. ( Няма да забравя как ме беше потресъл разказът на местните от село в Странджа планина. И там една от прекрасните български църкви била ползвана по време на социалистическия ни период за обор на животните. Явно, не ние сме измислили лудостта. Далеч по-всевластна се оказва тя).
Десет години по-късно били отменени и традиционните погребения в катакомбите на Сан Франциско. Започнали те да се извършват в Общото гробище.
Храмът бил реабилитиран през 1868 г. и отново отворен за католическо поклонение. Не било така безболезнено това, обаче. Първоначално храмът се отказал от част от манастира отново в полза на Министерството на отбраната. И едва през 1946 г. Сан Франциско е възстановен в пълен обем.
А когато през 1996 г. била отворена криптата на църквата, в нея били намерени тленните останки на първите испански завоеватели, както и на първия креолски президент на Кралския двор на Ла Плата.
След тези величествени сгради се оказах на пешеходната улица на столицата.
А там, насред множеството шарени симпатични наследници на древните племена, имаше също така голям и шарен куп сладости.
Сукре се оказа най-вкусният за мен град.
Няма да забравя, есента дойдоха близки приятели на гости. След задължителната туристическа обиколка, която извършвам из града с всички мои гости, седнахме да хапнем в местно заведение. Малката им дъщеря, сладурка на около 10 годинки, жадно засърба пилешката супа. Огладняло беше детето от моите познавателни походи. Разбрах, че предишна седмица ходели в Копривщица. Та я попитах харесало ли й е там. И ми отговори чистото детско същество: „Да, много беше вкусно в Копривщица“. Ами, като я влачат възрастните по разни уморителни разходки, как да не запомни вкусната пилешка супа, детето.
Та и аз така. Явно се бях поуморила от много миткания. И тъй като време и пари за ядене особено не отделям по време на пътешествията си, придобила бях страст към храната. А Сукре я предлагаше в най-различни вкусни варианти.
То не бяха бисквитки, поляти с карамел, не бяха какви ли не други маслени сладости. Безпощадно ги мешех с вкусотии от рода на варен картоф, в сърцевината на който варено яйце. А от големите тенджери с големите черпаци се разнасяше такава миризма на многозеленчукови яхнии.
Меса пък имаше в най-разнообразни форми и видове. Добре, че поне от към тях са ми спестени калориите.
Абе, похапнах си аз.
Освен че паркът беше кръстен на любимия герой на боливийци, на когото кръстили и държавата си, имаше и друго интересно там.
Sucrense Tower, или , както я наричат, някои, Айфеловата кула на Сукре.Желязна конструкция, разположена в сърцето на Парк Боливар де Сукре. Сравняването й с Айфеловата кула в Париж дошла от общия им инженер. Проектирана била кулата на Сукре от инженера Гюстав Айфел, който по-рано проектирал самата Айфеловата кула в Париж. И тя не е миниатюрна реплика на парижката кула. С различния си дизайн и изпълнение, боливийската кула е „уникална в света“.
И за малко това да не се случи по този уникален начин. Именно като реплика на парижката кула била поръчана тя през 1906 г. от властите на Медицинския институт в Сукре. И това възложили на инженер Густав Айфел. Само че той прегледал документите в архива на Медицинския институт в Сукре и установил, че с параход от Антофагаста били пристигнали 90 пакета, съдържащи металните конструкции и аксесоари за метеорологична Обсерватория. И под негово ръководство и изпратените от Франция планове, няколко инженери сглобили днешната метална кула.
Открита била на 25 май 1809 г., в чест на стогодишнината от Първия вик на свободата в Латинска Америка. Отчетен бил и финансовия принос за инсталирането на Обсерваторията на генерал пастор Сайнц, който субсидирал много други творби в Сукре.
Разположена била кулата първоначално в двора на сградата на Медицинския институт в Сукре, и в продължение на 16 години била използвана като метеорологична обсерватория. В кулата било инсталирано богато оборудване: максимални и минимални термометри, барометър, хигрометър, психометър, дъгомери, актинометър, сеизмограф и различни записващи устройства. Именно в тази обсерватория било установено, че град Сукре се намира на 19 ° 2´ 54 южна ширина и 67 ° 17 ”западна дължина от Гринуич, на надморска височина от 2 844 метра.
Точно след 16 години, на 25 май 1925 г., в знак на почит към Първото столетие от създаването на Република Боливия, Айфеловата кула на Сукре била прехвърлена пред кметството на общината в Сукре.
А днес радва гостите и жителите на града в парка Боливар де Сукре.
Близо парка Боливар де Сукре е издигната и още една запомняща се постройка. La Rotonda.
Построен по заповед на президента на републиката Мануел Исидоро Белзу (1852) в знак на благодарност към Вирген дел Кармен, спасил президентския живот по време на военна атака.
Изградили сградата в кръгла форма и разположили около нея двадесет и осем колони от йонийския орден.
Днес La Rotonda служи за място на провеждане на ежегодния фестивал в Кармен, по време на който се провежда и занаятчийски пазар (Панаир на Alasitas).
