Бях чела, че по време на своята колониална история, умереният климат бил предпочитан от кралското семейство и богатите семейства, управляващи търговията на сребро, добивано от Потоси.
А към този прекрасен климат, днес за радост на туриста, са добавени и красивите улици и сгради. И най-милите и шарени наследници на инките и другите древни племена, обитавали тези територии преди испанските нашественици да ги завземат. Поне тези имали късмета земите да им бъдат върнати. И самите те да оцелеят, че да им се радват.
Тръгнах и аз сред улиците и хората на Сукре. Това е любимото ми занимание по време на всяко мое пътешествие. Да се слея с местните. Да гледам как живеят, да усетя пулса на града.
А жителите бяха заети с ежедневните си дейности. Някои продаваха храна, други ритаха топка.
Семейство си правеше мотоциклетна обиколка. На един мотор.
Друго семейство чакаше градския транспорт с малечко, увит на гърба на мама.
Част от наследничките бяха избрали за място на своята почивка уличните стълби на града. А времето за почивка използваха за сортиране на стока и плетене на една кука.
Облеклата на наследничките на древните тук бяха леко осъвременени. Плисираните поли бяха заменени с прави. Плетените жилетки, или пуловери оставаха. Оставаха и бомбетата. Появили се бяха задължителни две плетени плитки, свободно падащи под бомбетата.
А те ме отведоха до Градския университет ( Universidad Mayor Real & Pontificia de San Francisco Xavier de Chuquisaca). Един от най-старите университети в света.
А малко по-късно и до Castillo de la Glorieta.
Построен от „принцовете на Глориета“ Франциско Аргадоня и съпругата му Клотилда Уриосте, сградата се слави с разнообразието на архитектурните си стилове. Като цяло тя била замислена за флорентински дворец. Фасадата на двореца била изпълнена в холандски ренесансов стил. Осмоъгълна романска кула била издигната до него. Двуетажното му тяло било издигнато във византийски стил, с арабски портик с многоребрални арки и параклис с камбанария в готически стил.. стил и др.
Продължих аз по стръмните улици на града и стигнах и до Площада Plaza Pedro de Anzúrez с издигнатия в средата му през 1630 година фонтан, наречен „La Peregrina“.
Малко по-рано, през 1600г. на площада били построени и Църква, и манастир на Дева Мария от Санта Ана дел Монте Сион. Построени да приютят останалите в страната мисионери, които работили за насилствената промяна на религията на останалите живи коренни жители на територията.
Хареса ми прочетеното на опознавателната табелка в манастира „манастирът бил посторен, за да прюти мисионерите, дали силите и младостта си за каузата“.
Наистина Историята се пише от победителите! Как дори сътворителят на тази табела не се е замислил, че тези мисионери е било хубаво да дадат силите и младостта си на някоя кауза в родната си страна, а не да отнемат насилстевно вярата и културата на по-слабия народ, когото колонизирали и чиято територия отнели. И на чиято територия построили манастира си, беля.
Но, победители били испанците. И днес, въпреки строгата си конструкция от кирпич и тухла, манастирът се приема за един от най-красивите и основен такъв в провинция Сан Антонио де лос Чаркас.
А до манастира съвременниците издигнали кафене и баскетболни кошове.
И не напразно. Днес площадът е едно от най-важните градски и туристически обществени пространства в града. А така любимо място за жителите му го прави и гледката към хълма Чурукела.
В туристическите справочници пишеше, че на този издигнат на високо площад туристите „ще намерят спокойствие“. Не знам за другите, но аз го намерих. С удоволствие поседях на пейките ва площада, зареяла поглед в града и издигащия се до него връх.
И чак когато Слънчо започна да се оттегля, оттеглих се по него и аз. И срещнах моята любима дружка в пътешествията. Пълната Луна беше огряла. И заедно изпратихме прекрасния ден в Сукре.
Малко преди това успях да отида до автогарата. От Сукре щях да се предвижвам с нощен автобус. До Санта Круз. А оттам ми предстоеше полет до Асунсион, Парагвай.
Закупуването на билета си беше цяла отделна история. А и имаше пряка връзка с развилите се на следващия ден събития, така че няма как да бъде премълчана.
Намерих аз автогарата лесно. И гишето за подходящата линия също. Още първият ми ден в Боливия ме убеди, че никак не е добра идеята да се пътешества из тази страна без познания по испански. Е, аз ги нямах. И въпреки понатрупаните няколко десетки думи, дори не си мислех да придобия лпсващите знания за няколко дена. И затова включих в действие хитра една схема. На наличния в хостела интернет изписвах нужния ми въпрос с помощта на „гугъл преводач“ и тръгвах към набелязаната цел. Така поне бях сигурна, че съм задала правилния въпрос. А отгатването на отговора беше комбинация от наблюдение на тялото на събеседника и особено на ръцете му, сочещи евентуално посока, анализ на предварително събрана информация, добра интуиция и вяра в пътешественическия ми късмет.
Така на гишето прочетох предварително подготвената молба да ми бъде продаден билет за Санта Круз, Боливия за следващия ден. Предварително бях проверила, че автобусът тръгва в 18.00ч.
И всичко щеше да е чудесно. Любезният мъж зад гише разположи пред мен схемата на автобуса и ми предложи да си избера измежду свободните седалки. И си избрах аз. Само дето с крайчеца на окото забелязах изписан с големи цуфри час 21.00. Въпрос с посочване и много жестове. И дълъг и многословен отговор. Само дето беше на испански и съдържанието му никак не достигна до мен. Разбра това мъжът зад гише и се впусна в още по-многословни обяснения. За жалост, многословието не доведе до повече яснота.
Въпросът се повтори от моя страна, многословният отговор от негова. И така няколко пъти. Накрая на мъжа зад гише явно му омръзна и просто извади една нова и празна схема на автобуса, написа отгоре със същите големи цифри 18.00ч., продаде ми един билет и ме прати да си ходя по живо, по здраво.
Само дето защо ли никак не останах удовлетворена от тази, може би, победа?! И защо ли ме загложди едно предателско такова чувство, че хич не беше това победа?!
Но пък имах билет, изглеждащ доста истински. На него пишеше „Санта Круз“, пишеше, че тръгва утре в 18.00ч. И така и така повече за сега не можех да направя, продължих с туристичекия си ден.
И така изпратихме с пълната Луна Слънчо и се прибрах в хостела за заслужен отдих.
