По пътя към хотела спряхме до малко магазинче за вода и безалкохолни. Имаше всякакви продукти на кока кола и какви ли не сокове. Търсех аз газирана вода и не намерих, необичайно било за местните да я пият, рече ми Зино и заради това не я и предлагали.
Веднъж попаднали в свежестта на младата вечер, не ни се прииска да се качваме в микробуса, а продължихме пеша, увери ни Зино, че хотелът бил съвсем наблизо.
Още по-величествени изглеждаха в тъмното високите бели сгради на Алжир. Електрически крушки осветяваха белите им арки, светеха и някои от високите етажи. Преливаха тези светлини в светлините на светещите украси за Рамадан. И вървяхме ние под топлината на толкова много светлини, облели толкова много белокаменни сгради. А зад градската тераса с белите каменни перила се стелеха водите на на нощното Средиземно море.
Наизлязли бяха и местните. Отдавна бе минал Залезът, забраната на рамадана бе отминала. Чинно гладуващи през целия ден, привечер всеки бе хапнал и пил и сега се разхождаха хората с пълни сили из вечерните улици. Мъжете, облечени в дънки и тениски с къси ръкави седяха по пейките на множеството малки и големи бели площади в града, събираха се на групи и си хортуваха на злободневни теми. Жените, в дълги шлифери и с прибрадени коси се носеха на групи от по няколко по лъскавата осветена улица с магазините. Пазещи силите си в дневния пек, похапналите магазинери бяха отворили приветливите си магазини и приемаха също така похапналите си клиенти. Изобщо, кипеше животът в центъра на Алжир. Кипеше по алжирски, без висока музика и алкохол, разливаше се в думите и приятелските закачки на хората си.
Преминахме няколко площадчета и градинки, пълни с хора и се оказахме пред портите на нашия хотел. Уговорихме се сутринта да тръгнем в 9.00 заедно с багажа си. Предстоеше ни да изминем близо 400 километра и да разгледаме цял куп интересни забележителности. А, и както отбеляза Анастасия, това май щеше да бъде една от много малкото ни вечери, в която можехме да се наспим спокойно. В останалите или щяхме да гоним среднощни полети, или щяхме да пристигаме среднощ. Така че си пожелахме добра почивка и се прибрахме за нощта.
