Не беше лесно да се намери работещ ресторант в месеца на гладуването, но успяхме все пак и ни отведе Зино в един типичен алжирски ресторант. Почти празен бе салонът, имаше на други две маси две дами, говорещи испански и двама немскоговорящи мъже. Нямаше местни, всички се хранели в домовете си по време на рамадан, затова и повечето заведения просто затваряли.
Посрещна ни на масата салата от марули и разядки от печени чушки и мариновени моркови с кориандър. Сервираха ни по-късно три традиционни блюда, тях ни бе поръчал Зино. В едното пръстено гювече имаше печено пилешко бутче с картофи, най-вкусните картофи, които бях яла от много време, истински, нарязани неравномерно и опечени в пилешката мазнина. Във второ гювече отново имаше едно печено пилешко бутче, но с типичния за Алжир и Мароко кус-кус. А към него дойде цяла каничка сос за кус куса. В третото гювече имаше готвен нахут, а върху него трето печено бутче и три кюфтета от телешко. Не опитах само кюфтета, не ям месо от бозайници, всичко останало бе изключително вкусно. Вкусни били и кюфтетата, по уверение на останалите. И явно истинска бе цялата храна и липсваха в нея каквито и да било консерванти, добре похапнахме, а не ни стана тежко, напротив, чувствахме се напълно добре.
Малко объркахме нещата с десерта, пристигнаха отново три панички. Нещо като реване, сиропирани пурички с течен шоколад и сиропирани тригуни. Убийствено сладки и трите, но пък вкусни, не устояхме и си ги поделихме за капак. Сподели с нас Зино само десерта. Преди малко му бе свършило дневното гладуване и се бе нахранил до насищане в дома си.
Показа ни за сметка на това ритуалното разсипване на чай от бакърения посребрен чайник. Майсторството се състояло в сипването отвисоко, че да се точи на тънка струйка златната течност.
