Жаба могила край град Стрелча е изградена върху едно от най-големите гробнично съоръжения на територията на България.
Намира се на 4 км. от гр. Стрелча. Освен че е позната на навигацията на Google map, има достатъчно указателни табели. На отбивка от пътя има широко място, на което може да се оставят автомобилите.
И могилата се намира на около 500 м. от това място. А от него табела вече не е нужна. Могилата е достатъчно голяма и се вижда дори от най-разсеяните туристи.
В случай, че имате желание да посетите намиращата се под нея гробница, трябва предварително да се отбиете до музея в гр. Стрелча, за да си осигурите компанията на разпоредител.
Изобщо, районът на град Стрелча бил известен още от миналото с наличието на голям брой надгробни тракийски могили.
През 1976 г. стартирал проучвателен проект, в резултат на който за три години били разкопани 36 могили, дали на археолозите важни сведения за живелите в района траки.
Тази местното население нарекло Жаба могила по съвсем прозаични причини. Кръстница й станала намиращата се наблизо блатиста локва, в която кротко си живеят жаби.
При проучване на насипа археолозите установили фрагменти от фигури на овни. Тези находки им дали основание да предположат, че в древността на върха й съществувала неголяма сграда, представляваща светилище. Че сградата освен това служела и за жилище на жриците, пък предположили от намерените части от битови съдове и питоси(голям древногръцки съд за съхранение на продукти – зърно, вино, масло, мед, солена риба и др. Приличащ на стомна с дръжки, за производството му се изисквало особени грънчарски умения).
Гробницата била датирана от V-IV век пр.н.е. А според изследователите й, вероятно в нея бил погребан тракийски цар от племето Одриси.
До този извод довели изследователите множество техни находки.
Първо, в югоизточната част на могилата бил открит голям обърнат с дъното нагоре глинен съд и скелет на кон.
На следващо място, с магнитометрична апаратура установили наличието на берма (повдигната преграда) около периферията с ширина около 3 метра. Засипана била от дребни камъни с пласт от 1,50 m. Бермата служела за дренаж на района около могилата, предпазвала насипа от свличане и маркирала очертанията му.
Вън от берма бил изкопан ров с ширина около 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът бил пълен с вода.
Отделно от това, открили запазени шест реда от фасадата с обща височина 2,40 m. Върху най-горния от тях личали легла от скоби, което показвало, че лицевата стена е била по-висока.
Входът към първата камера с височина от 1,67 м., бил очертан от три каменни блока. Последните пък били покрити с моделирани орнаменти – перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от силно геометризирани бръшлянови вейки. Изследователите предполагат, че отново част от фасадата били и откритите два каменни акротерия ( архитектурни детайли) с релефни растителни и човешки изображения.
Друго, което навело учените на важността на откритата гробница е строежът на първата й камера. Тя била изградена правоъгълна със стъпаловидно покритие. Наречен „Фалшив купол“, този тип строеж бил рядко срещан в Тракия.
Втората камера пък била кошаровидна и изградена чрез характерното за траките закупуляване. То започвало от втория ред след основата. И се редували квадрат, ромб, квадрат, ромб. А днес е запазено на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. И това я нарежда на трето място след такива могили, открити в Малко Белово, област Пазарджик, както и в Лозенград, Турция.
А размерът на камерите водят учените до извод, че се касае именно за две отделни камери, а не за преддверие.
Бях чела, че някои изследователи оприличават едно от тези две помещения на светилище, а другото на погребална камера. Само че при последващи разговори с вещи в това дело, те ме накараха да се замисля. Ако в едната камера е имало труп, то колко е логично в другата да идват хора в желанието си да се свързват с божествата. А и няма данни траките да са мумифицирали тленните останки на починалите си. Тоест, обитаването на съседна стая при положение, че в нея е извършено погребение, никак не би било комфортно.
Нещо повече, същите тези вещи люде ми обърнаха внимание, че въпреки че изследователите приемат едната камера за погребална, останки от човешко тяло в нея не били намерени. Не било намерено и друго. Подиумът, върху който било полагано тялото в тракийските гробници.
Та, явно разгадаването на въпросите предстои.
Открити били в гробницата предмети и вещи, по вида на които изследователите съдят за нейната царственост.
Въпреки че гробницата била ограбена още в миналото, в първата й камера били открити от съвременните й изследователи четириколка колесница и скелети на два коня, впрегнати в нея. Четирите колела на колесницата били намерени изправени. А за да се съхранят в това си състояние, били подпрени с камъни.
Двата коня имали около главите си конска муниция с 53 сребърни апликации във формата на кръг. С тези сребърни кръгове била украсена цялата им юзда. Отделно от това, двата коня имали и по две висулки, украсени със сребърни кръгове от двете страни на главите си.
Трети кон бил открит пред останалите два, само с юзда. Това бил водачът на церемонията.
Входът на гробницата бил залостен от каменна плоча. Тя напомняла на дървена врата с моделирани по повърхността й релефни пъпки, имитиращи железни гвоздеи.
И други каменни релефи били открити в гробницата – акротерии с релефни растителни и геометрични животински и човешки изображения. „И тези релефи на животни, изпълнени в характерния за тракийското изкуство стил регистрират съществуването в Тракия на неподозиран до откриването на култовия комплекс „Жаба могила“ занаят – художествено каменоделство“.
И заради богатството на извършеното погребение и градежа на гробницата учените предполагат, че в нея е погребан не просто виден човек, а цар, управлявал местното тракийско племе одриси.
Днес гробницата представлява малко тъжна картина. Освен следите от отминалото в древността й величие, днес са налице и следите от отминалата й съвсем неотдавна известност. Малко преди нея се руши запуснат малък павилион, вероятно изпълняващ някога ролята на информационен център и каса за билети. Пътеката е дотам занемарена, че ние лично не я видяхме. Тръгнахме да обикаляме могилата в издирването й. И след като така и не я установихме, се промушихме през по-рядък участък от ограждащите я дървета. Пристигналите след нас хора, пък бяха минали през някаква храсталаци.
Входът й стои самотен и неугледен. Част от някога красивите плочки, с които е бил облицован, днес са изпочупени. А зад металната поръждавяла на места телена ограда се мъдреят стара забравена маса и стол.
С тежки мисли поради що не си пазим така археологичните богатства тръгнахме да я обходим поне. И стигнахме до дупка. Нещо като пещера. При това напълно необезопасена, или преградена. Понеже и на двете с дружката ми разумът не ни пречи особено, веднага тръгнахме към нея. Трябваше да се провери тази работа. А дупката се оказа начало на съвсем обработен и укрепен тунел. На мен храбростта ми стигна до първите няколко крачки. Моята дружка светна фенерчето на телефона и смело закрачи навътре. И стигна на разстояние, от което вече не се чувахме. И все същият тунел е следвала.
Гледайки малко по-късно размерите на могилата вече отстрани, и ние като изследователите, взехме да предполагаме, че този тунел пресича цялата дължина на могилата. Дори открихме точно на противоположния край на откритата дупка начатъци на изкоп.
Отново в по-късни разговори с вещи люде стана ясно, че този тунел бил строен от екипа на Китов. Изнанадало ги разположението на двете камери. Твърде периферно били разположени. А екипът ги търсил в центъра на могилата. И затова такъв широк и укрепен тунел построили.
Тръгнахме си с надеждата, че все някой ще прояви необходимата воля и ще запази за бъдещето богатството, което сме изровили из под могилата. А че богатство е открито свидетелства самият факт,че гробницата под Жаба могила е най-голямата на Балканите. Според някои дори в нея било отрито Панагюрското съкровище.
