Стрелча – прекрасна идея за събото – неделя с минерални басейни и история.

Пустата му Стрелча, изключително приятно място се оказа!

И приятностите й започват още с географското й положение.

Имахме четири дружки рожденни дни в рамките на три месеца. И решихме в края на рожденния период да вземем и да ги отметнем. И понеже две от София щяха да пътуват, и две от Пловдив, като приблизително точна среда, Стрелча се изправяше на пътя ни. И там отидохме.

Излишно е да разказвам за уговорките на четири жени. Пък ние ще тръгнем тогава, а вие тръгнете с половин час по-късно, че да пристигнем еднакво. И в последния момент: … ние ще закъснеем с толкова, пък ние изобщо ще тръгнем друг път.

И като олицетворение, че краставите магарета в едни вибрации си карат лудостта, в момента в който ние пристигнахме на паркинга, другарките ни точно разтоварваха багажа, заровени в огромния багажник.

После, уговорките на жените нещо. Такъв синхрон и математиците не биха могли да изчислят!

Времето беше перфектно за зимен ден. Не валеше нито  дъжд, нито сняг, че нямаше и вятър. Липсата на  много слънце и синоптиците бяха предрекли. Така че нищо изненадващо. Пък и нали на „Спа“ бяхме дошли, идеално си беше времето.

То хубаво „спа“, ама и четирите ни бяха хапали едни и същи планинарски буби, та само „спа“ нямаше как да задоволи прекарването ни. И  метнахме багажа по стаите,  и драснахме из града.

Аз нали вече два пъти бях минавала през града и защо някак си мислех, че вече си го знам. Оказа се, че Стрелча ни е подготвила още толкова много!

Да започнем с онзи централен площад, на който през зимата паркирах, за да отидем до търговския център ( където розовите продукти от близката рзоварна се продават).

1-strelcha-strelcha-bulgaria

Тогава в края му имаше огромна елха. Та тя спираше погледа навътре. И днес, при липсата й, ни се откри огромен паметник.

И нали обичам да снимам паметници, натам се насочих. Не само че се оказа на Аспарух. За първи път видях титлата му изписана правилно. И то на паметник. С каменни букви. Както се казва, за доста вечни времена. „Кан субиги Аспарух“. Най-после онези странни „хан“-ове  бяха изоставени.

Нали за изпита по история в Софийския университет си се готвех сама, та прочетох де що имаше литература в библиотеката „Иван Вазов“ в Пловдив. А там не бяха, слава Богу, унищожени старите източници. И точно тази титла посочваха старите историци като титла на нашия управник. „Кан субиги“, или „Кан ювиги“. А престолонаследникът имаше титла „Канартикин“. Онова с хановете беше в графата с тюрко алтайския несъществуващ народ.

Страхотни стрелчанци! Паметникът бил открит по повод честването на 1300 години от създаването на Българската държава. А идеята за паметника дал родолюбивия гражданин на Стрелча, Иван Евстатиев. И, според надписа на табела отстрани на паметника,  „е плод на традиционно добрите взаимоотношения между Република България и Монголия и на общите ни родословни корени“.

И не свършват с това чудесата. Самото изпълнение на паметника било реализирано в Улаан Батор и осъществено от монголска скулптурна група.

5-1

А зад паметника на Аспарух друг паметник се извисяваше. На Левски.

Е, облечен в рубашка, но все пак такова е било времето на построяването му. Важното е, че издигнат бил.

А днес вече втора година слушах по националния телевизор как честваме смъртта на героя, който ни бил освободил. Само дето втора година никак не чух от какво точно. Явно, това е продължението на линията с тюрко алтайския народ. Сега пък ще забравяме за турското владичество и, както по времето на социализма ни се внушаваше за братската ни роднинска връзка с руския народ, сега ще ни внушават приятелство с онези, които са насилвали и избивали прадедите ни.

Няма лошо да забравим и да създадем такива приятелски отношения. Нали за това ставаме по-мъдри, за да вървим към доброто. Само дето именно това насилствено налагане на нещо кара всеки човешки разумен индивид да се настройва на обратното. Че то и без извинение някак прошка и забрава не са възможни. Но затова е странна политиката. И затова е дълга народната памет, за да има равновесие.

Дай Бог, наистина да вървим към по-добро общество и някога да успеем да признаем грешките си едни пред други, да простим и да тръгнем заедно да градим по-добрия живот на общата ни планета!

Това изрекох пред паметника на Левски. Освен, разбира се, хилядите брагодарности, че се е пожертвал, за да можем ние, ей така на`, днес да си ходим свободни и щастливи по родната земя и да си снимаме необезпокоявани каквото ни душа сакаше.

А за снимане имаше какво! Срещу Левски имаше малък парк. Наречен „паркът с миниатюрите“. Защото миниатюрни макети на някои от националните ни паметници бяха раположени в подножието на огромните му дървета.

rhdr

Шипка.

cof

Боянската църква „Св.Св.Никола и Пантелеймон“.

cof

Мадарският конник.

cof

Църквата от Асеновградската крепост „Св.Богордица Петричка“.

cof

Скалните мегалити покрай Стрелча.

cof

Жаба могила.

cof

И в края на този парк, точно срещу паметника на Левски беше сградата на онази баня, за която ни разказа добрата дама на скалните мегалити в началото на година.

cof

А сградата беше приютила на първо място огромен басейн. Хем с минерална вода, хем с коридори за плуване.

Имаше и баня –  с коритата за пълнене на вода за къпане. И малкия топъл минерален басейн, наричан „банчето“, „топилото“, или просто „басейнчето“ в различните краища на страната ни.

За да се приведат в удобен за къпане вид посетителите, добрите домакини са изградили изключително комфортни съблекални, тип кабинки. Във всяка кабинка си имаше освен шкафче и задължителна кушетка. Че след прекарване  около час сред парата и минералната гореща вода, си е необходимо полягване за няколко минути.

Третата хубавина в същата сграда бяха отново самостоятелните кабинки с ваните. Освен кушетката, в тях имаше по една голяма вана. И срещу 5 лв. добрите хора я пълнеха с горещата минерална вода и добрият посетител можеше да се отпусне в нея  в тишината на мислите си. А срещу общо 8 лв. му се връчваше канче с луга, която да изсипе във водата, че лечебният ефект да е още по-пълен.

Пред сградата на банята-басейн има скулптура на гъска. Не че не беше симпатична, но не би ме впечатлила особено. И тук се включи любезната служителка от банята. Много държеше да ни направи снимка с тази гъска. Всички знаят колко обичам снимките, но пак не ми ставаше ясна важността на птицата.

И ни разказа добрата дама историята.

Преди време стрелчанци не били така склонни да споделят минералната си вода и държали банята да се използва само от жителите на града. Те пък си имали много типичен акцент с провлачено А. И за да не допуснат чуждите до банята си, че и да не бъдат излъгани, поставили тази гъска пред банята. И когато желаещият да се къпе гражданин пристигал, служителите любезно го запитвали „Какво е това?“, сочейки птицата. И ако любителят на чистотата отговарял „гАска“, го отправяли към топлината на минералната вода. Но ако изговарял „гЪска“, му пожелавали много здраве по пътя наобратно.

Хитро, не може да се отрече.  Само дето напоследък повече гостите на града имали желание да ползват благините на банята, та мислели да обърнат закачката и да пускат онези с „гЪската“. Но в добрината си, стрелчанци споделят с всички желаещи прекрасностите на минералните басейн и баня. А преживяването е така прекрасно, че определено си заслужава!

За желаещите пък да си отнесат в домовете от безценната течност, има две чешми. Едната е до Пощата, на централно място. Леко скрита зад малка постройка с претенциозното название „Салон за красота“.

rhdr

Водата има силна миризма на сяра. Но не е никак неприятно. А за тези, които това би ги притеснило, местните обясниха, че трябва да се остави съда, пълен с вода отворен. Миризмата на сяра излитала бързо, а след това водата е изключително приятна за пиене. Че и много лековита за бъбреци.

Другата чешма е малко по-нагоре.  Но за това малко по-късно.

 

Впечатляващо беше и училището на града. „Кирил и Методий“. С паметник на светите братя отпред. И надпис на фасадата:“ Който успее тук, ще успее навсякъде“.

И Панайот Волов са почели стрелчанци с паметник. Разположен в друг мини парк на централния път към Копривщица.

cof

И за да остана вярна на себе си, не мога да не публикувам малко снимки от самия жив град. А той е истински жив. В прекрасни къщи живеят жителите му. Къде паркирани автомобили, къде каруци са пред тях.

А минералните води на живия град предопределили обявяването на 23 август 1969 г. на Стрелча   за град и курорт с национално значение.

И до днес добрите ни граждани   ползват богатствата на този курорт.

Точно тук разбрах и от къде идва думата „курорт“. С немски произход била тя. И означава място за лекуване. А била съставена от думата   „kur“ , означаваща лечение и  „ ort“, означаваща място.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език
Карловския водопад