Не изобилстваше интернет от към информация за бедуините. А причината се оказа, че почти нямало вече бедуини по света, преместили се всички в удобните нви градове.
А някога с арабската дума „badawi“ наричали арабските номадски племена. „Бедуин“ е и общо название за обитател на пустинята. Живеели бедуините в пустинните райони на арабския полуостров и Северна Африка и се препитавали от отглеждане на животни. Затова и били номади, били принудени да се местят постояно в търсене на паша за животните.
По традиция бедуините били разделени на взаимосвързани племена, всяко от които било водено от шейх. От животните отглеждали камили, овце и кози. Особено ценели друго животно, конят бил господар на сърцето им. На гърба му се предвижвали, върху него се чувствали силни и независими. Не били никак богати, но в продължение на векове били известни със силната си съпротива срещу всяко външно управление, или влияние. И може да не живеели богато, но се простирали в безкрайната шир на пустинните пясъци и сами определяли съдбата си.
Трудният живот сред пустинните бури и палещото слънце ги направили загадъчни и трудни за разбиране от останалите хора, но останали приветливи и гостоприемни. Всеки клан си имал своите възприятия, свързани с раждането, отглеждането на едно дете, както и за последващите свещени съюзи между хората. А простото ръкостискането, следващо устното споразумение гарантирало, че договорът ще бъде изпълнен.
Впечатли ме една бедуинска поговорка, останала в народната памет. Гласи тя:“ Аз съм против брат ми, брат ми и аз сме против братовчеда ни, а ние тримата сме против непознатия и врага!“. Не можах да я схвана първоначално, не съм сигурна че я схванах правилно и сега. Може би смисълът й е, че суровите условия на живот са ги направили сурови хора и пред изблика на емоцията избирали да защитят първо себе си. Но по същия начин се изправяли в защита и на семейството си.
Нямат, за жалост, писана история, а са малко изследователите, които били решени да споделят трудния живот в пустинята с цел да го опишат. А живеели бедуините истински трудно. Сменяли се всяко денонощие горещите дневни температури от студените през нощта. На фона на липсата на плодородна земя, се извивали често и пустинни бури. И бродели из пяъците и дюните в търсене на оазис с прясна вода за себе си и за животните.
Така било почти до средата на 20 век. Силно намалели тогава пасищата, за сметка на което значително се увелича числеността на хората. И това се оказало недобра комбинация, нямало как вече да изхранват населението си. И, бавно и полека, в периода от 1950 и 1960-те години много бедуини изоставили традиционния си номадски начин на живот и се преместили да работят в градовете в Близкия изток.
Подпомогнали процеса няколко знаменателни събития. Така в Сирия бедуинският начин на живот на практика изчезнал по време на силна суша, продължила от 1958 до 1961 г. Тя принудила много бедуини да изоставят пастирството и да си намерят някаква работа. По същото време бил открит и нефт в Либия и Персийския залив и по-добрият стандарт на живот, който предлагало новото поприще на нефтодобива извадило от пустинята бедуините по тези земи. За процеса в Египет способствала правителствената политика. И така днес наследниците на някогашните свободолюбиви и диви бедуини- пастири и земеделци-номади са улегнали граждани на различни арабски държави и ходят на работа в градовете.
Те ходят на работа, ние ходим по местата, показващи днес късче от техния живот някога. Това правех и аз в онзи ден, вървях по улиците не точно на бедуините, а на онези от тях, които бяха излезли от пустинята пред много време и, открили перлите и рибата в морето, бяха изградили ей такива селища по бреговете на Персийския залив.
