Извън основните сгради, разположени във форума на римския Диоклецианопол, днес са разкрити няколко други постройки от древния град.
Така над форума, по стълби покрай термите се намират останките на римска резиденция. Дори само по останките й може да се видят основните правила за строежа на къщите по това време.
Може би една от причините за величието и дълголетието на Римската империя е била унификацията на строежа на градовете, пътищата и къщите. Римската империя била зародена в Рим, поради което и първите къщи били построени именно там, а по-късно този архитектурен стил се е разпространил и в земите на новите завоевания на империята.
А архитектурният стил бил премного повлиян от горещия климат в Рим. Заради това всяка римска къща имала три еднотипни отделения. Едното било напълно закрито с каменни и тухлени стени и покрив, както и съвременните ни къщи. Пред тази закрита къща задължително се простирал обширен двор. А за да може да се разхлади поне малко жежкият въздух, в средата на този двор бил изграждан някакъв водоем – било фонтан, който пръскал освежителните струйчици вода, или голям басейн, охлаждащ терена около него със студената си вода. Покрай фонтана, или басейна се издигали внушителните и красиви римски колони. Останки от основите им ясно се виждат при римската вила в Диоклецианопол. От другата страна на двора, срещу закритата къща, била изграждана нещо като съвременните веранди – заградена с плътна стена от страна на улицата и отворена, украсена само с колони откъм двора. Над колоните бил поставян покрив, който осигурявал така желаната сянка. В това помещение римляните можели да отмарят в горещите части на деня – под сянката на покрива на верандата и пред разхлаждащите струи на фонтана, или басейна в двора.
Сред руините на римската вила в съвременния град Хисаря ясно се вижда всяко от тези три отделения. Най-вляво са останките на основната покрита сграда, пред нея е двора с основите на колони и най-вдясно са останките на някогашната веранда.
Да си призная, тази вила беше едно от любимите ми места за игра в прекараното сред крепостните стени детство. Тук като деца обичахме да оставяме колелетата и да гадаем мечтателно коя е била стаята на принцесата.
От възрастните хора в детството ми помня интересна история за тази базилика.
Въпреки че ние приемаме, че сами избираме мястото, на което съграждаме храмовете си, всъщност няма случайности при избора на мястото. То винаги е такова с висока енергия. Та, някога, когато римската базилика била срината и основите й били покрити с пръст, по ред приини семейство Бойчеви от Хисаря решили да построят параклис. Мястото му, близо до южната крепостна стена Камилите им показала свята жена. И когато започнали да копаят основите му, там се показали основите на римската бализика, построена на същото място, в чертите на казармения гарнизон. Кръстили новия параклис „ свети Спас“. Няколко години по-късно, параклисът бил разрушен в хода на реставрационните работи по откриване на останките от казармения комплекс на римския град. Но мястото било запомнено и съвсем до скоро жителите на града, които помнели за съществуването му, ходели на мястото в деня на Свети Спас и под патронажа на семейство Бойчеви правели курбан за здраве.

