Градовете на Сенегал, Африка.

През много градове по пътищата на Сенегал минавахме. И някои от крайпътните ни градове със специално внимание награди Абду.

Единият бе град Мбур( Mbour). „Най-красивият град в Сенегал“, каза ни Абду. Е, и неговият роден също. На 100 км от Дакар се намирал. И в него самият Абду си живеел. И от него всяка сутрин притигал предните два дни. По забележителностите на Дакар да ни води.  И така добър за живеене бил, че почти два пъти се разрастнал през последните три години. Пристигали да живеят в него дори хора от столицата Дакар. Намиращият се в него най-голям пазар за риба определено принос имаше в това народопреселение.

Подминахме и град Фатик (Fatik). Първият президент на Сенегал след обявяване на независимостта им бил от тук. И доста за града направил.

Град Каолак (Kaolack). С тъжна слава покрит бе този сенегалски град. Най – много престъпници и улични банди в него имало. Наркотиците също присъствали. И всякакви незаконни сделки.

И помагало за това удобното му местоположение. За навсякъде тръгвали пътища от Каолак. И към Гамбия, И към Мали. Тъжната участ на кръстопътищата.

Така и изглеждаше градът. Че прашен и мръсен бе, по това не се отличаваше от останалите. Но някак без душа бе.  Нямаше усмихнати хора. Нямаше поздрави и хвърлени благодарности. Само прах и мръсотия.

Град Тоуба (Touba). Пълна противоположност на недалечния си съсед бе Тоуба.

Така строги били местните му закони, че не позволявали на нито един жител дори да пуши, камо ли по – силна дрога да употребява. И спазвали ги жителите му. И наистина не пушел никой. А за употреба на алкохол и дума не можело да става. Коранът така или иначе го забранявал. Но тук особено стриктни били. Не случайно именно в Тоуба най – голямата джамия на Сенегал била построена. Не успяхме през нея да минем. Че задръстването бе страшно. А времето неумолимо ни подпираше. Та, на рекламен билборд успях само да я снимам.

Минахме за сметка на това през друга. Според мен, никак немалка джамия. Но онази, каза Абду, истински голяма била.

Попаднахме в града по време  на дъждовния сезон. И заради множеството дъждове големи локви по пътищата имаше.  А на места и цели езера се бяха образували. Така било по това време на годината, разказа ни Абду. Обикновено управниците организирали отводняване. Но не ставало нито лесно, нито бързо.

А жените на Тоуба бяха истински красиви. Не бе добре, но буквално в лицата на няколко дами светнах. Бавно се движеше Абду. И успях да им кажа колко красиви изглеждат. И как не съм устояла да ги снимам. Засмяха се срамежливо дамите. И с истински  широки усмивки ни изпратиха.

И разказа ни Абду колко скромни и добри били жените на Тоуба. Само корана четяли и молитвите си извършвали. И, разбира се,  домакинството поддържали. И никакви мисли и действия нечестиви. Дори музика не си позволявали да слушат.

През няколко града този ден преминахме. И по тъмно в Сент Луис пристигнахме. И по неговите улици на следващия ден предстоеше да обикаляме.