Хората на Гана, Африка.

Приветливи и добри. Усмихнати и красиви. Това бяха хората на Гана.  Такива бяха още първите ми впечатления. Такива си останаха до края.

Първият ни ганийски ден започна ударно. Три  значими събития от бита на хората случихме.

Отпочна първата ни сутрин със сватба. Посрещнаха ни първо младоженецът и шаферите му. Красиво облечени мъже в костюми. Тъкмо да насоча апарата и да питам дали не може да ги снимам, попитаха ме те. Не  искам ли с тях снимка да си направя? Както се казва, едвам ме навиха. Отлетях пред камерата. И нахилена като тиква, до черните официални мъже застанах.

А след тях появиха се и две от шаферките. И те красиви. И те с удоволствие позираха.

И малка шаферска прекрасница. Само апарата вдигнах и веднага зае поза за снимка. Истинска млада звезда!

А навън още шаферки. И всички в бяло облечени. И, как да кажа, отива им бялото на тези хора! А до дамите в бяло двама от важните на сватбата стояха.

Гледаше сериозно отдалеч  свекървата.

Стоеше отстрани и бащата на булката. Облечен в традиционно дълго и шарено облекло.

Булченският баща  бе в добро настроение и с удоволствие влезе в разговор с нас. И поздравленията ни с благодарност прие. И се усмихваше, и щастие разпръскваше.

Далеч по-сърдита бе свекървата. И нищо чудно. Собственото си момченце, най-милото си на „някаква си там“ отдаваше. Няма разлика, ще рече, в расите. Свекървата с мъка се разделяше с любимото синче.

А малко преди това и друго се било случило. За щастие, проспала го бях аз. А то се изразило в ритуалното заколване на коза. Направо пред ресторанта я нарязал майсторът колач. И аз сварих  вече само миенето на кървавата баня на улицата.

Припомних си неотдавнашното ми посещение в Сенегал. Именно на пазар на кози ни заведе тамошният ни водач. И ни каза той тогава как коза се колела при всяко важно семейно събитие. И коза отивала при раждане, при сватба и по други поводи разни. И ето че нагледно го видях.

Тръгна сватбата. Тръгнахме и ние по улиците на Акра. И малко по-късно случихме на друго шествие. Отново в бяло хората облечени. И пееха, и викаха по улицата. Така и не разбрахме повода на шествието. Но носеха някакъв плакат.

Малко късно разбрахме поводът на следващото събитие в бяло. А случи се то на една от улиците на столицата. Цялата в столове бе изпълнена. А върху столовете множество хора. И все в бяло облечени. Огромни  тонколони бяха разположени пред тях в средата. И весела музика от тях се носеше. Та, в началото за празненство някакво приехме ситуацията. И тръгнахме по дългите редици седящи.

И две отделения седящата процесия си имаше. В една от тях  хората седяха около маси. И в малка чиния по едно шишче им бе сервирано. А в останалата част имаше само столове. И без нищо хората седяха. И музиката слушаха.

И се оказа, че попаднали сме ние на Панахида. Дълго и напоително мъртвия си близък при духовете изпращали местните. И най-важното, нямаше плачещи и виещи. Облечени бяха всички в бяло и слушаха весела музика. Празнуваха кръговрата на живота. И както ние тях, така и те нас с интерес  гледаха. И на няколко пъти ни поканиха да седнем до тях. Но не рачихме. Все пак, твърде интимен бе поводът.

А хапващите, се разбра, вече през покойника бяха минали. И се бяха простили. И, както навсякъде по света, им бе подадено за „Бог да прости“ малко хапване.

От спокойствието на присъстващите ставаше ясно колко естествено се отнасят към смъртта. Така че спокойно и аз за техните ритуали ще поговоря.

Правеше  на първо време впечатление облеклото. Единствено в бяло и черно бяха облечени. И това било обичайното облекло в случай, че смъртта била настъпила по естествен път. И в естественото за това време. А средната продължителност на живота не била висока. Около 55 години за мъжете и 58-59 години за жените.

В случай, че млад бе починалият, или смъртта бе настъпила в следствие на инцидент, обличали се изпращачите в червено и черно.

Погледахме ние присъстващите, послушахме музиката и тръгнахме по пътя си.

И след целия този ден пристигнахме вечерта в хотела. По пътя спря шофьорът ни насред една нива. Извини се и обясни, че жена му в болница се намира и трябвало нещо да говори с нея, а в движение не му се получавало. Говори. Говори още няколко пъти и по пътя. И при пристигането ни в хотела съобщи ни, че току що  му се родило момче.

Е, нямаше как да бъде по-пълен от към преживявания този ден! Сватба, панахида, а сега и раждане. Приказно посрещане ни направи Гана!

Това за официалните случаи. А извън тях живееха обикновените хора обикновения си живот. И свързан бе той с хляба им насъщен. Или, както би било по-правилно в конкретния случай, с ориза и кореноплодните им ежедневни. И трудеха се ганийци. И основно продавачите по улиците виждахме. И щъкаха между колите. И най-разнообразна стока предлагаха. А я носеха основно върху главите си. При това от малки съвсем пакети до немислимо  големи. И така добре я закрепваха, че не мърдаше оттам дори при бързите и резки движения на тялото.

Бебетата пък върху гърбовете си носеха. В кърпа, или шал ги увиваха. И като задължителен атрубит навсякъде ги  разнасяха. Нямало кой за тях да се грижи. Затова майките намерили бяха начин. Клатушкаха се малките мъничета на гърбовете им. Усещаха топлината и енергията на любимите си мами и съвсем спокойно деня си изкарваха.  И не чухме детски плач, или мрънкане по време на целия ни престой.

Усвояваха от малки навиците им порастналите момичета. И когато за малките си братчета, или сестричета им бе поверена грижата, запрятаха ги и те на гърба си. Съвсем като големите.

До телата на майките си израстваха малките африканчета. И спокойни и щастливи изглеждаха в детството си.

Красиви и усмихнати бяха и ганийските жени. Никаква следа върху лицата им не оставяше заобикалящия ги труден живот.

И изключително грациозни бяха походките им. Заради вещите, които от малки се учеха върху главите си да балансират, изтегнати и прави бяха телата им. И самочувствие и красота излъчваха.

Не един път се възхищавахме на прекрасните им африкански дупета. И отражение бяха дали те дори при манекените за дрехи. Изваяни бяха задните им части различно от европейските. И докарваха ги почти до реални размери.