Храната в Гана, Африка.

Оставихме тъжното минало на робите в крепостта Елмина зад гърба си. И към първото съвместно хапване се отправихме. Много мъже имаше в групата. И повечето бяха американци. Така че решението бе предварително взето. Трябваше да се яде сериозно. И да се извърши в заведение за бели туристи. И въпреки желанието ми да досег с местните, настанихме се в тузарско заведение за хапване. И истински приветливо го бяха направили домакините.

И ни предложи то първите срещи с местната кухня.
И идваше всяко ястие с алпака капак покрито. Множество мухи наоколо кръжаха. И се принудихме в Сенегал сами с подръчни материали ястията и напитките си да покриваме. А тук за това домакините се бяха сетили. И предпазваха ястията ни от недоброжелателни нападения.

И сваляха капака и се показваше ястието.

От Касава бе най-типичното местно ястие. И представляваща една то ли топка, то ли нещо с по-неправилна форма. Приготвяла се от  кореноплодното касава. Варяли го първо. А после го слагали в дървени съдове, подобни на нашите, в които бабите ни маслото биели. А наместо масло в тях тукашните биели   касавата, със същите дървени бутала. И поне десетина минути сварената касава бой ядала, докато се превърне в тази жилава хомогенна смес. И парче  от нея  в чиниите слагаха.

Опитах го. Хем странно, хем безвкусно, хем леко неприятно. Абе, не ми стана любимо. Но си го хапваха другите.

Определено по-вкусни ми бяха сготвените листа от касава в Мадагаскар.

А играеше топката касава ролята на хляб. От нея с ръце късаха и топяха в яхнията с месо. А яхнията бе най-разнообразна. И с риба, и с пиле, и с козе месо.

Топки касава добавяха и към печена риба, отново наместо на хляб. И прибавяха задължителен лют сос за топене.

Или пък към печено пиле. И отново яхния за топене на касавата.

В менютата касавата се срещаше в два вида. Ястието, наречено „fufu“ означаваше само касава. А „banku“ означаваше касава, примесена с царевица.

Останалите  ястия бяха по-тривиални. Печено пиле, или риба, с кафяв, овкусен ориз, малко салатка и люта кълцаница.

За вегетарианците –  просто боб в алпака. И най-вкусовите печени банани. Така вкусни бяха, че на понички чак приличаха. И  ни разясниха местните една съществена и важна  разлика. „Банани“ наричали местните онези, които сурови се и хапваха. А тези, които подлежали на готвене, назоваваха „плантейнс“. А печените „плантейнс“ присъстваха в менютата като ястие „ red red“ .

Едно от най-вкусните ми ястия бе пиле с вегетариански сос. И какво ли не си представях. А пристигна вкусна яхния от пиле и множество зеленчуци.

Водата, бирата и останалите напитки, сервираха в стъклени бутилки.

А сметката бе най-особена. Три такси имаше върху стойността на храната. И в общ тотал до 20 процента съставляваше върху общата сметка.
За щастие, само в това тузарско заведение бе така. В останалите плащахме каквото показваха цените в  менюто.

Затруднихме се леко при първото плащане. Че сутринта пари бяхме обменили и всеки едри банкноти имаше. И решиха братята американци лесно задачата. Платиха с кредитните си карти. Впечатли ме, значи, смелостта им. Но пък като се сетих за железните им застраховки, то нямаше и от какво да се страхуват. Всяка грешна транзакция щеше да им се върне.

Ние подобна смелост не проявихме. И чинно си изчакахме рестото.

За щастие, посещавахме в последващите ни дни и далеч по-малко претенциозни заведения. И по-бързо се случваше обслужването. А и се срещахме с истинските хора на Гана.

Интересни уреди за хигиена имаше в тези заведения. Имаше си, разбира се, и тоалетни със съответните мивки. Но стояха си насред масите и подвижните умивалници.  Голяма кофа с вода, закрепена върху нарочна поставка с кранче в края й. И мръсната вода от измитите ръце се събираше в малко легенче.

А за тези, които предпочитаха по-мързеливо  да изчистят ръцете си, поставени бяха на самите маси кани с вода и препарат за миене.

Храна предлагаха местните и по пътищата. Постоянно подминавахме множество улични гостилници , с тенджерите с готвено и печения ям.

Много ястия опитахме. И определено вкусни им се получаваха. Та, освен другото, и гастрономическа наслада си оганизирахме.

И да не забравя шоколада. Производител на какаови ядки била Гана. И истински шоколад произвеждаха хората й. И имаше значение истинското. Съвсем по-различен бе вкусът му.