След прекрасната танцувална среща с племето Nanga, отправихме се към място, в което масло от карите произвеждаха местните.
И научих се да водя с една ръка сладкия малък прекрасник. А с другата с телефона си да оперирам. Че и снимки от посещението да останат.
А остана и друго. Знанието, че всъщност карите и шеа (ший) било едно и също. А разликата се получила от различните африкански наименования. Така в Мали, на езика Бамбара, наричали дървото „Shíyiri“ – ший (шеа). На езика Wolof, пък, който се говори в Сенегал дървото било наречено с думата „ghariti“ – карити. На езика“Хауса“ на народа хауса, дървото се наричало Каде, или Каданя.
И се оказа Карите вековно широколистно дърво. И растяло то в дивата природа в сухия пояс на саваната в Западна Африка. Разпростирало се в 21 държави от африканския континент, от Сенегал, през Гана и Бенин, до Судан и в подножието на етиопските планини.
Именно в Гана намерили плодовете му широка употреба. Дори кръстили един от градовете си, Тамале, на маслената ядка. В буквален превод наименованието на града „Tama-yile“ означавало „Дом на ядките от ший“.
Интересното е, че ние, белите хора, ценим маслото от плодовете му като незаменимо козметично средство.
А хората на Африка го употребявали основно в кулинарията и в етно традициите си.
И случихме ние на нагледен урок по производството му.
Именно в този вид и бе изпращан в търговската мрежа. И като знам как за 50 грама от маслото около 20 български лева давам в родината. А тук цяла кофичка, близо 2 кг, за 4 евра закупих. И живо предизвикателство си бе покупката с оглед обстоятелството, че пътувах само с ръчен багаж. Още по-голямо се оказа във връзка с отменения ми полет. Но тогава още тези подробности на бъдещето не знаех. И смело извърших покупката. И през много перипетии минах. И в крайна сметка, в България маслото, цялото пристигна.
И се зачетох за дървото Ший, така нареченото „Маслено дърво“.
От векове било познато то на хората от Африка. Чак от 14 век била датирана картина на производство на масло от ший. А открита била върху керамика в селото Сауга в Буркина Фасо.
Състоял се плодът на дървото от тънка, тръпчива и питателна пулпа, с големи и богати на масло семена. Първите си плодове започвало да дава дървото между 10 и 15 годишна възраст. А качествено масло се придобивало едва след 20-та му годишнина. За сметка на късния старт, произвеждало качествени ядки масленото дърво до 200-та си годишнина.
Средният добив бил от 15 до 20 кг. от едно дърво. Но някои рекордьори и до 45 килограма докарвали. И всеки килограм плод давал приблизително 400 г сухи семена.
От 4 до 6 месеца се проточвал процесът по зреене на плодовете.
Маслото, произвеждано от ядките на масленото дърво- карите, ший заслужено се приемало за козметичното чудо на Африка. От най-високите козметични фирми било наречено „супер храна за кожата”.
И не напразно. Маслото бе богато на витамините А, Е и F. Предлагало също и UV защита със слънцезащитен фактор между 6 и 10. И на всичкото отгоре, снабдявало кожата с основни мастни киселини и хранителните вещества, необходими за образуването на колаген.
Това бе написаното в мрежата. А видяното с очите си бе върху кожата на една дама от групата. Имаше си тя нещо червено и незавяхващо върху кожата на ръката. И само веднъж се намаза. И до следващия ден коричка образува раната.
Няколко години по-рано и лично уверих се в слънцезащитните му свойства. Излезли бяхме с дружката ми в Кейптаун, ЮАР. Мрачен бе денят и слънцезащита не бяхме си сложили. Сложих си аз само масло от карите и какао. Не за слънцезащита, а защото ми е суха кожата и маслото за комфорта ми помага. И се върнахме привечер. Дружката ми бе с мехури върху кожата си от скритото зад облаците слънце. А моята, иначе дълбоко чувствителна кожа, само с лек червен оттенък се бе разминала. И това заради маслото.
И само това бе достатъчно да поема риска от преноса на кофичката с карите до родината.
