Нашето лудо африканско пътешествие по земите на ЮАР, Замбия и Ботсвана

И беше есента на месец ноемри 2017 година.

Връщам се назад в спомените. Далечната 2000 година. Току що се бяхме запознали с лудата ми Вес. Почти едновременно с това се и харесахме. Лудостите се привличат. Стига да са от един тип. В нашия случай, се оказахме с почти еднородни такива лудости.

Няма да забравя как си мечтаехме да пътуваме по света. Нито аз, нито тя тогава имахме пари за това. И двете нямахме опит, не бяхме пътували. Та,  разговорите ни за общи пътувания наистина имаха формата на мечта. При това доста абстрактна и непостижима. Но мечта в чистия й вид. Нещо наистина желано. И двете съзнавахме, че е  почти невъзможно. Но пък ни се искаше. И тогава, с тези разговори, явно сме извършили магията на изреченото. Съзнавахме, че е почти невъзможно да се случи. Не само заради тогавашното ни безпаричие. Вес тръгваше по света да учи и не беше ясно дали изобщо някога и някъде ще се срещнем отново, камо ли да пътуваме заедно. И въпреки това изричахме желанието си да пътуваме, правихме си планове. Изричахме го и вярвахме. И то се случи. След десет години.  И след десет години кацнах на летището в Кейптаун и още преди паспортен контрол я чух да ме вика. Прегърнахме се в Южна Африка. Чудото беше станало. Ние започнахме нашето  пътуване.

А то беше чудно. Прекрасно  и объркано. Като нас двете. Подценявахме всички дребни и по-едри детайли. Веехме се по света като две свободни души. И много обърки се случиха. Но и прекрасно пътешествие се получи.

Всъщност,  и двете си дадохме сметка, че именно заради това, че бяхме двете, успяхме да преодолеем обърките. Те и за това се случиха, но нейсе. Нали изкарахме едни вълшебни дни!

page 1 of 2

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език