Сернитe извори „Analavory geyser“ до Ампифи, Мадагаскар.

Прекрасен маршрут за един ден ни предложи Рина. Серни извори и водопади. Намираха се съвсем близо един до друг, на 125 км на запад от столицата Антананариво. Преодоляхме ги за около 4 часа, 2 от които излизахме от столицата Антананариво. Хем в 6:30ч. тръгнахме, уж задръстването да избегнем. И не успяхме. Съмне ли се, по улиците плъзваха столичани, всеки по своите дела тръгнал. И се справихме, все пак за един ден. След посещението и на двата обекта, в 19.00ч. си бяхме в хотела.

А тръгнахме по националния път Rn1. И се оказа той най-хубавият в държавата. Нито една дупка не се наложи да преодолеем. Не бе широк, но настлан с гладък асфалт. И позволяваше поддържане на значително по-висока скорост.

Отведе ни той да град Ампифи (Ampefy).

И от него свихме по друг, още по-тесен, но отново гладък път. Само че наместо с асфалт, павиран бе той. И бил построен съвсем наскоро. Минал президентът, харесали му серните извори и наредил да построят пътя.

И само пътят за сега бе оправен. А минаваше той покрай познатите ни сламени колиби. Аналагуре се казваше селището. Означавало името в превод „там, където има гора“.

Минахме и покрай езерото Итаси.

И оставихме буса на уширено място, подготвено за паркинг. А там вече ни чакаха дамите с готовите ястия. Подвижните огнища на дървени въглища бяха изпекли и сварили нужните продукти. И стопанките им бяха разположили вкусните храни на малките си сергии.

Подминахме ги за сега и се отправихме към реката. А в нея цветни камъни се търкаляха. Боядисали ги местните по Великден и оттогава красяли реката.

А ние минахме по моста над бурната река.

И след 3-4 минути стигнахме до серните извори. И така били харесали те на президента, че освен пътя, наредил да построят и множество цветни беседки до изворите. Да могат да идват хората за цял ден. И пикник да си правят в беседите.

Цветна бе и почвата наоколо. Оцветяваха серните извори почвата в жълто.

Прибавяше се към него червеното на желязото и се разливаше надолу като кръвта при жертвоприношение.

А някога и гейзери из под земята изригвали. Получавали се от контакта на водата с вулканичните скали наоколо. Само че отнесли голяма част от заобикалящате ги скални камъни местните строители. И повредили се изворите. И наместо в гейзери да ги изхвърлят, изкарваха кротко и тихо водите си.

И много по-впечатляващо бе на живо. Опитах се да уловя емоцията чрез заснемане на кратко видео. Обясни ни местният водач, че някога вулкан бил тук изригнал. Той и образувал изворите. А там, отсреща, зад дърветата, имало езеро, също образуано от вулкаа.

Обичали мястото хората от района и идвали тук за кратки почивки.

И много красота бяха образували цветните минерали.

А използвахаи полезността на сярата местните и предлагаха масаж на краката с лековитата кал.

А някъде високо в планината каменни образувания се виждаха. Но жежко бе времето и не му се разхождаше на водача ни. Та, не пожела до камъните да ни отведе. И отдалеч само снимка направих.

Върнахме се с буса в града. Връщаха се от училище и малките ученици. В синьо бяха униформите им. И с усмихнати лица към къщите си крачеха.

И явно имаше и замогнали се, та част от децата с рикши по домовете откарваха. Верно, по 4-5 в малката каручка, но все пак в превозно средство, а не пеша се предвижваха.