Водопадите Antafofo (Chote de Lа Lili) до Ампифи, Мадагаскар.

След гейзерите „Analavory geyser“, се върнахме на националния път Rn1 в градчето Ампифи, на 125 км на запад от столицата Антананариво.  И свърнахме по друга отсечка. Отново тесен и добре павиран път ни отведе до следващата ни цел за деня. Водопадите Антафофо( Antafofo falls).

Започнахме похода със значително по-красиви и масивни къщи. Дали туризмът се бе отразил на местните, или по-плодородна бе почвата, но определено по-добре живееха. Или поне в по-добре изглеждащи къщи.

Преминахме моста над реката с местните зибу.

И стигнахме до началото на така наречената „еко пътека“.

Образувал се целият релеф някога вследствие на вулканична дейност. И по вулканични скали тръгнахме.

Върху цяло множество от вулканични камъни друго множество се бе разположило. От местни. Като птици бяха накацали по скалните образувания. А когато ги доближихме, разбрахме причината. Красива гледка се откриваше към първия водопад.

„Лили“ го кръстили местните. Или „Chote de Lа Lili“. На едно момиченце, намерило смъртта си във водите му.

Живеели в началото на миналия век семейство колонизатори наблизо. Две дъщерички имали. И обичали да си играят те в езерцето върху водопада. И сигурно не един път  ги предупреждавали родителите за опасностите. И не веднъж неглежирали девойките родителските предупреждения. И настъпил последният от дните. Отново се заиграли двете сестрички. И свършила лошо играта. Паднала във водопада сестричката Лили. А висок бил той! От 22 метра падали водите му. И още 7 метра надълбоко потъвали. И дори телцето й не намерили. И решили, че станала на птица душата й. И кръстили на нея водопада. И така го знаят от тогава местните. А той си излива спокойно водите и до днес.

Хвърлихме последен поглед на водопада Лили.

И продължихме към следващия.

А пътеката си беше тази, която използваха местните за обработка на нивите. И не че не бе преодолима, но на места си бе доста неприятна. И по стръмни скали се катерихме, и по тесен брод покрай кални ниви минавахме, и директно сред високата царевица се движехме.  

А реката и съвсем на самоход прегазихме. Така че крайно удобни и лесносъхнещи обувки са напълно задължителни!  Не пожела Рина да намокри обущата си. И го метна на гръб местният ни водач. И като сущи баровец през реката го пренесе.

А гледките бяха зашеметяващи.

Вулкан изригнал някога тук. И оттогава останала голямата скала насред реката. И течали водите покрай нея в дъждовния сезон. А по време на сухия намалявал дебитът им и в езерце се превръщала реката. И идвали тук местните да плуват.

И сред тях до втория водопад дойдохме. И ни награди той с дъга във водите си.

Отново сред нивите поехме след него. А бяха насяти заедно и царевица, и касава.

Изчака ни местният ни водач, потънал в зеленината на пейзажа.

И откри се сред вулканичните скали и третият ни водопад.

И нали с тениски с фолклорни мотиви се бяхме облекли с Мира, тук им бе моментът да се отснемат.

Върнахме се по същата пътека до буса. А там вече друг такъв бе спрял. Пълен с местни туристи. И те обраха налива от търговци на сувенири.