Соренто – китен малък град на Сорентския полуостров в Южна Италия.

Преди Соренто посетихме и Помпей, и Херкулан, и Везувий, че и Неапол. Някои и до остров Капри отидоха.Но за тях е писано много. Затова ми се иска да започна с малките китни градчета, които обиколихме след това.

И започнахме обиколката от Соренто ( Sorrento). Китен малък град с население от 17 000 жители. Разположен на Сорентския полуостров, на бреговете на Неаполитанския залив.

Черните скали от тъмен вулканичен камък държаха сградите му на плещите си. Черен бе и пясъкът на плажовете му.

А сградите накацали бяха по крайбрежните черни скали.

При това така високи бяха някои, буквално в каньон изградени.

И тръгнахме по улиците на този старинен град. Покрай високите му средновековни сгради

И навлязохме в напълно съвременните райони с типичните средиземноморски кооперации.

Там бе и площадът Тасо (Piazza Tasso). За  „сърцето на Соренто“ приемали площада соренчани. И такова и било. На този площад се случвали бизнесът и търговията. На този площад предлагаха домакините и множество заведения и магазини. Той и бил едно от популярните места за хранене и пазаруване.

На този площад се случвала и „passeggiata“. В превод от италиански, „вечерна разходка“. С много смисъл бе изпълнена тази дума от италианците. Разходка след края на работното време имали обичай да си правят. Но не просто разходка била „passeggiata“. А повод да се срещнат  нови хора. Именно тогава, и то през нощта,  се извършвала „passeggiata“ на Piazza Tasso.

А кръстен бил площадът на известен италиански поет Торкуато Тасо. Роден бил той в града и голям бил приносът му към Соренто през 16 век.  И паметникът му стои в едната част на площада.

И друго краси Piazza Tasso. Стои от древни времена на него бароковата църква Del Carmine. Наричана от местните  Santa Maria del Carmine. И разказват те, че  построена била в далечните  230 -240 г. сл. Хр. Не успяхме да влезем, но прочетох, че можело да се видят във вътрешността й  картините на Онофрио Авелино като „Богородица с Младенеца, с ангели и светии в слава“.

Оставихме автомобила и навлязохме в уличките на стария град. Тесни и калдаръмени. Оградени от  високи средновековни сгради. И всяко една идея по-широко мято бе превърнато в кафене, или ристоранте.

Пълно бе със старинни величествени църкви и сгради.

В старата чат на града бе Roman Catholic Archdiocese of Sorrento-Castellammare di Stabia. Италианската католическа архиепископия на Соренто-Кастеламаре ди Стабия. Тя бе и католиеската катерала на Соренто. Съвсем до неотдавна  на всеки 1503 католици в епархията на Соренто служил по един свещеник.

Точната дата на построяване на църквата не била известна. През 1558 г. турци под командването на Пияле паша извършили десант в Салерно и разграбили и опожарили града. Тогава били унищожени и  архивите.

А още през десети век  на Соренто бил даден статут на  митрополия. Преди това той  бил пряко зависим от Светия престол (папството) и неговите епископи  присъствали на римските синоди.

Насред суетата и шума на старите улички открихме оазис от зеленина и тишина.

Манастира Свети Франциск (Chiostro di San Francesco Sorrento).

Като „архитектурно чудо“ бе описан в туристически справочни. И наистина такова беше. Самата църква изградена бе в парк. Или по-скоро, парк бе сътворен покрай нея. Пленяваше и тя самата с  красотата си. А беше църквата Базилика, посветена на светеца-покровител на Соренто.

Но освен с красивата си църква и прекрасни манастирски стени, дари ни манастирът с блажена тишина. И истинско чудо бяха постигнали строителите му. Буквално зад стените му шумяха туристическите тълпи. А вътре бе тихо и омайно. И прохладно. Безвремие обземаше зад манастирските стени. А  множеството му арки,  декоративните дървета и цветя създаваха усещането, че в приказка бяхме попаднали. Сякаш вълшебен портал бяхме преминали от шума навън.

Построен бил манастирът през 1623 г., по поръчение на част от най-богатите покровители на Соренто по това време.

Ценяли го и съвременниците ни. И предпочитано място за сватби бил.

А за туристите входът бе безплатен. Но предупредиха ни и ние тишина да пазим. Да се усети истинското му архитектурно чудо.

Настана вечер. И се спуснахме по тихите улички на града.

И до самото крайбрежие стигнахме. Включени бяха светлините. И с романтични отблясъци красяха тъмните води на Средиземното море.

И, загледана в почти  мистичната гледка, припомних си как древното име на Соренто Сурентум било. А кръстници му станали сирените. Именно от сирени и било образувано името. И няма как нощните води легенда да не предложат. И повелявала старинна легенда как именно тук Одисей и другарите му от песните на сирените били объркани.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език