Преди Соренто посетихме и Помпей, и Херкулан, и Везувий, че и Неапол. Някои и до остров Капри отидоха.Но за тях е писано много. Затова ми се иска да започна с малките китни градчета, които обиколихме след това.
И започнахме обиколката от Соренто ( Sorrento). Китен малък град с население от 17 000 жители. Разположен на Сорентския полуостров, на бреговете на Неаполитанския залив.
Там бе и площадът Тасо (Piazza Tasso). За „сърцето на Соренто“ приемали площада соренчани. И такова и било. На този площад се случвали бизнесът и търговията. На този площад предлагаха домакините и множество заведения и магазини. Той и бил едно от популярните места за хранене и пазаруване.
На този площад се случвала и „passeggiata“. В превод от италиански, „вечерна разходка“. С много смисъл бе изпълнена тази дума от италианците. Разходка след края на работното време имали обичай да си правят. Но не просто разходка била „passeggiata“. А повод да се срещнат нови хора. Именно тогава, и то през нощта, се извършвала „passeggiata“ на Piazza Tasso.
И друго краси Piazza Tasso. Стои от древни времена на него бароковата църква Del Carmine. Наричана от местните Santa Maria del Carmine. И разказват те, че построена била в далечните 230 -240 г. сл. Хр. Не успяхме да влезем, но прочетох, че можело да се видят във вътрешността й картините на Онофрио Авелино като „Богородица с Младенеца, с ангели и светии в слава“.
В старата чат на града бе Roman Catholic Archdiocese of Sorrento-Castellammare di Stabia. Италианската католическа архиепископия на Соренто-Кастеламаре ди Стабия. Тя бе и католиеската катерала на Соренто. Съвсем до неотдавна на всеки 1503 католици в епархията на Соренто служил по един свещеник.
Точната дата на построяване на църквата не била известна. През 1558 г. турци под командването на Пияле паша извършили десант в Салерно и разграбили и опожарили града. Тогава били унищожени и архивите.
А още през десети век на Соренто бил даден статут на митрополия. Преди това той бил пряко зависим от Светия престол (папството) и неговите епископи присъствали на римските синоди.
Насред суетата и шума на старите улички открихме оазис от зеленина и тишина.
Манастира Свети Франциск (Chiostro di San Francesco Sorrento).
Като „архитектурно чудо“ бе описан в туристически справочни. И наистина такова беше. Самата църква изградена бе в парк. Или по-скоро, парк бе сътворен покрай нея. Пленяваше и тя самата с красотата си. А беше църквата Базилика, посветена на светеца-покровител на Соренто.
Но освен с красивата си църква и прекрасни манастирски стени, дари ни манастирът с блажена тишина. И истинско чудо бяха постигнали строителите му. Буквално зад стените му шумяха туристическите тълпи. А вътре бе тихо и омайно. И прохладно. Безвремие обземаше зад манастирските стени. А множеството му арки, декоративните дървета и цветя създаваха усещането, че в приказка бяхме попаднали. Сякаш вълшебен портал бяхме преминали от шума навън.
Построен бил манастирът през 1623 г., по поръчение на част от най-богатите покровители на Соренто по това време.
Ценяли го и съвременниците ни. И предпочитано място за сватби бил.
А за туристите входът бе безплатен. Но предупредиха ни и ние тишина да пазим. Да се усети истинското му архитектурно чудо.
И, загледана в почти мистичната гледка, припомних си как древното име на Соренто Сурентум било. А кръстници му станали сирените. Именно от сирени и било образувано името. И няма как нощните води легенда да не предложат. И повелявала старинна легенда как именно тук Одисей и другарите му от песните на сирените били объркани.
