Излязохме най-после от Антананариво и поехме по път № 7. Наричаха го местните Road 7, или просто RN 7 накратко. Това бе националният им централен път. И се простираше по гръбнака на острова. И свързваше столицата Антананариво с най-южните части. Именно по него се движеше и основният туристически маршрут. Покрай него бяха основните национални паркове, които представляваха туристически интерес. И по него обикновено се движеха туристите. Като крайната точка бе южното крайбрежие. А оттам, за да не се изминава втори път дългия път, отново обичайно, предвижваха се туристите с вътрешен полет. Оказа се Мадагаскар със стройно изградена вътрешна мрежа от летища. И си имаше редовни полети на вътрешните линии, извършвани от Air Madagaskar. Четохме предупреждение преди да тръгнем, че често закъснявали полетите, или дори били отменяни. Заради това не бивало да се комбинира вътрешен с международен полет в един и същи ден, да не се окаже невъзможна връзката. И хубаво било поне един ден да си оставим в столицата след вътрешния полет и преди отлитането за родината. Именно заради това предвидих връщането ни от Тулеар към Антананариво по средата на пътуването ни. Че каквото и да се случи, да имаме време да се предвижим.
За радост, не ни се случи забавяне на вътрешния ни полет. И излетя самолетът в уречения час и пристигна без никакви премеждия.
Но, засега тръгнахме по Rn7. Крайната ни точка бе един от южните градове, Тулеар. Там смятахме да останем за няколко дни на плаж и заслужена почивка. След това с вътрешен полет планирахме да преодолеем обратния път към столицата. И останалите ни дни оставила бях за щъкане по интересностите покрай Антананариво. А такива, се оказа, че не липсват.
И останахме приятно изненадани от RN 7. Очаквахме пясъчен, неравен път. А се оказа той изцяло асфалтов. Построили го мадагаскарци под ръководството на президента си през 2005-2006 години. А миналата 2022 година претърпял съществени ремонти. И го заварихме в доста приличен вид. На първо място, изцяло афалтран.
Само на места имаше изровени и надупчени участъци. Те пък предполагаха използане на резки спирачки и преминаването на изключително ниска скорост. Което, всъщност, също забавяше и намаляваше средната скорост на движение.
Но пък именно тези неравности устройваха всички. При намалената скорост покрай тях ние правехме най-сполучливите си снимки „в движение“. Децата идваха да искат пари. А възрастните да продават стоките си.
В интерес на истината, все в населените места се случваха големите дупки. Или поне съвсем в началото им. Та ни минаваха едни такива недобри мисли за умишленото им създаване. Защото все чакаха до тях по някой търговец, или просещ. Или пък ги бяха научили и заставаха до тях заради това, че превозните средства така или иначе намаляваха скоростта си.
Не беше пътят широк. Но пък нямаше и много движение. И толерантни бяха шофьорите. Именно заради множеството завои, трудно бе изпреварването. И използваха нашите си знаци при изпреварване в планинските пътища. С десен мигач показваше предното превозно средство, че е свободен пътят напред и дава път на задния. При това намаляваше скоростта си по време на изпреварването и значително го улесняваше. С ляв мигач пък възпираха задния при видяната опасност. По този начин успявахме да поддържаме сравнително добра скорост. И в общи линии, се движехме със скорост от около 50-60 км/час.
Следваше пътят и железопътна линия.Построили я някога френските колонизатори. А днес не я ползвали много съвременниците, минавал влак един път седмично.
Доста често стигахме и до полицейски пунктове. А познаваха се по поставените от двете страни на пътното платно препятствия, за да се стесни пътния участък и да намали превозното средство скоростта си. И само веднъж ни спряха за проверка. В останалите случаи, само като видеха белите туристи в буса, ставаха полицейските служители и спираха насрещното движение, че нашият бус да мине. Или просто ни махаха за поздрав. Знаеха, че туризмът е добро нещо. И за разлика от Гамбия, не искаха рушвети, а поздравяваха туристите. Гладко мина и единствената ни полицейска проверка. Провериха документите на шофьора ни полицаите и ни пуснаха да си ходим.
