И бе есента на октомври месец на 2015 година.
Пристинахме в онзи слънчев ден на международното летище в Бари, Италия. И вярна на принципа си, че първият ден така и така е утрепан в път, в път и трябва да продължи, че умората с едно отспиване да отмине, взехме автомобил под наем от летището и прегазихме по ширина долната част на географския ботуш на Южна Италия. И спряхме чак в Помпей. Посетихме и Помпей, и Херкулан, и Везувий, че и Неапол и остров Капри.
Продължихме към Соренто, Позитано, Амалфи и Салерно.
Прегазихме отново географския ботуш на Южна Италия в обратна посока. И малко преди края му, в Матера спряхме. Старинните и противоречиви къщи в Саси ди Матера посетихме. Слязохме до източното крайбрежие на ботуша в Таранто. Вдигнахме се отново в планините, при вълшебните къщи трули с шапчиците-покриви на Алберобело. Минахме през близкия белокаменен Локоротондо. И в Бари приключихме. И пътешествието, и времето си в Южна Италия.
Оттам полет за родината хванахме. И за изминалите близо 1 000 километра в рамките на седмица прекрасни спомени натрупахме. И по тях ви каня на разходка.
