Виза. За българските граждани е необходима виза. Издава се на летището и струва 10 долара на човек. Може да се заплати с карта.
На летището продават и карти за интернет. Цената беше 7 долара за 4 гигабайта.
Основният туристически маршрут в Мадагаскар се простира по национален път Rn7. От двете му страни се намират основните национални паркове, в които се виждат множество лемури и интересни дървета. По него се стига от столицата Антананариво до южното крайбрежие на острова.
След няколкото дена паркове и дъждовни гори, е хубаво да се остане поне два дни на слънце и на топло. И от южното крайбрежие, от градчето Тулеар да се върнете до столицата с вътрешен полет на Air Madagaskar. Още по-хубаво е да не предвиждате вътрешния и международния полет в един и същи ден, тъй като се случва поради лоши метеорологични условия вътрешният полет да се забави.
Изобщо, из целия остров има добре организирана вътрешна мрежа от множество летища. Билетите са на цена 250 – 400 лв. в двете посоки.
Покрай самата столица има какво да се види за още 2-3 дни.
Парковете с най-големите лемури, наречени Индри се намират близо до град Андасибе. Той е на изток от Антананариво и се стига по национален път Rn3. За него е хубаво да отделите два дни, тъй като пътят е изключително лош. И да отидете в сухия сезон. Паркът е в дъждовните гори и в дъждовния сезон вали почти непрекъснато.
В северната част на острова се намират паркове с така известните цинги (карстови плата в странни форми и подземни реки) Поради лошите пътища до там е най-добре да се лети с вътрешен полет. Полетите до там са рано сутрин, така 2-3 дни са достатъчни. За цинги-парковете не е подходящо да се лети в периода януари-март, тъй като е много дъждовно и има опасност от циклони.
От столицата до южното крайбрежие дори в дъждовния сезон, когато вали почти всеки ден, дъждовете започват обикновено следобед. Така че сутрините са оставени за всякакви туристически забавления.
Основно в националните паркове се наблюдават лемурите. Но в най-големите, които на практика представляват дивата джунгла ( rany forest) те се виждат доста трудно. За сметка на това, има няколко парка, в които ги развъждат, така се наблюдават съвсем отблизо и напълно спокойно.
Ако сега трябва да организирам ново пътешествие по остров Мадагаскар, бих го направила доста по-кратко. И би било по следния маршрут:
Антананариво – Анджа парк – Исало парк – Тулеар – вътрешен полет до Антананариво. След това с нощувки само в Антананариво се правят няколко еднодневни лъча: лемурски парк до Антананариво, серните гейзери и водопадите до Ампифи, обиколка на историческата част на Антананариво. И, разбира се, два дни до цингите, но в сухия сезон.
В парковете освен лемури, има и много интересни птици. И при преценка по кое време да се отиде, ето ценна информация: През май – юни лемурите хипернират, но птиците са активни. В дъждовния сезон – декември-февруари активни са лемурите, но не са активни птиците.
Организация:
Хотели има в „booking“. Нужна е резервация само в силния им сезон, който съвпада с нашето лято, тяхна зима. През останалото време се намират хотели без необходима резервация. Обикновено хотелите представляват самостоятелни бунгала за двама души със санитарен възел. Цената е около 50 долара на нощувка. В Антананариво взех хотел на 3 минути от летището. Трафикът е безумен и влизането и излизането от града отнема повече от час.
Ние пътувахме с местен водач, който нае за нас 7-местен бус. Цената за наема на буса и всички режийни на шофьора и водача бяха 50 долара на ден. Отделно плащахме бензина, но разстоянията не са големи, така че и този разход не е нещо особено.
Храна. В Антананариво има европейски и скъпи ресторанти с мадагаскарско-френска кухня. Цената на вечеря е около 20 долара без алкохол. Бутилка вино е около 10 долара. В останалите ресторанти обяд, или вечеря излиза около 10-15 долара на човек. Отделно има множество гостилници. Навсякъде храната е изключително вкусна. Не пропускайте малките бананчета и манго.
Вода. Само бутилирана.
Кафе. В Мадагаскар отглеждат кафе и го предлагат като напитка. За нас беше много силно, макар и вкусно.
Алкохол има навсякъде – и в магазини, и в заведения. А предлагат и местен ром от захарна тръстика. Вкусът е напълно като на нашата гроздова ракия.
Болести. Успели са да се преборят с жълтата треска. Все още има денга и малария. Заради това пръскайте се с репелент непрекъснато и спете с мрежата против комари. Нас ни ухапа и някаква дървесна въшка, но се оказа, че не е опасно.
Безопасност. Въпреки че по статистика Мадагаскар била една от най-бедните държави в Африка, навсякъде се разхождахме спокойно и не ни се случи абсолютно никакво премеждие. Само че след залез слънце не е добра идея да сте навън. Не са добра идея и самостоятелните разходки из центъра на Антананариво. Извън това всичко беше много спокойно и приятно. Единствено ни притесняваха просяците, но и те не бяха особено много.
Ел контакти – като при нас. Има достатъчно във всяка стая.
Часовата разлика е само 1 час. Само че в 18.00 часа слънцето залязва и става тъмно, така че денят приключва. За сметка на това, започва рано. И тръгвахме понякога в 6.00-6.30ч., за да използваме пълноценно деня.
Публикувам и телефоните а двама от водачите:
Рина: +263349992452
Бруно: +261331160140
И като обобщение – пътуването из Мадагаскар е изключително приятно, безопасно и познавателно. Така че го препоръчвам искрено!
